Промени в структурата на външната търговия
Радикалните политически реформи в Източна Европа ускориха разпадането на СИВ и съществуващите икономически взаимовръзки. Повечето от страните, членки на СИВ, се опитват да стартират една търговска и икономическа активност, ориентирана към западните държави. Докато страните от Вишеградската група бяха повлияни в най-голяма степен от загубата на пазара на ГДР, то за България това беше загубата на пазара на бившия СССР.
Новини от страната и чужбина
ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите 20 общински болници са пред фалит Големите новини вече се пускат първо в Twitter
В процеса на търсенето на нови пазари и икономически взаимоотношения основен въпрос, който икономистите си задават, е до каква степен съществуващите взаимоотношения на България в сферата на СИВ са резултат на непазарни взаимоотношения на плановата икономика. Ориентацията ни изцяло към пазара на СИВ , особено за износа (85% към СИВ, от които 65% към СССР) беше най-силна в сравнение с тази на другите страни. Структурата на износа е една и съща за отделните видове стоки и различието се появява само при селското стопанство, чийто относителен дял към страните от СИВ е 50%. Картината за износа е близка: различието се изразява в нарастването с 10 процентни пункта на дела на западните страни.
Очевидната деформация на българската търговия по времето на
плановата икономика рефлектира в загубата на пазарите в началото на 90-те години и драстичното намаляване на външнотърговския стокообмен. Спадът му за България е най-висок в сравнение със страните от Вишеградската група и Румъния.
Структурата на външната търговия по групи страни в периода след 1990 г. се променя значително. По отношение на износа спрямо страните от бившия СИВ от приблизително 85 % през 1989 г. относителният дял спада на 35% през 1994 г., като най-голям е спрямо Общността на независимите държави ( от около 65%, сега този относителен дял възлиза на 17 -20%). Тези изменения в структурата на износа са преди всичко за сметка на увеличаването на износа към Европейския съюз с близо 30 проценти пункта и на страните от Балканския полуостров с близо 20–24 процентни пункта. Оценката на икономистите в България определя реалното му намаляване на повече от 60% през 1991 г., спрямо 1989 г., или спад с около 2.5 пъти (вж. Табл. 4)*. Приемайки общия спад за 2.5 пъти през 1991 г. спрямо 1989 г., може да се определи приблизителното изменение на експорта като абсолютни величини по отделни страни.
За страните от Източна Европа абсолютният спад на износа е от порядъка на близо 5 пъти, като само за тези от бившия Съветски съюз е близо 8 пъти — към останалите източноевропейски страни е около 2.5 пъти. Спрямо Европейския съюз износът е нараснал близо 3 пъти, толкова се е увеличил и към балканските страни.
Изменението в структурата на импорта е в същата посока, но не толкова драстично. Спадът на относителния дял за страните от Източна Европа е от 74 на 40%, като за страните от бившия Съветски съюз той е от 53 на 31%. Тези относителни изменения в структурата са за сметка на увеличаване дела на Европейския съюз и балканските страни с повече от 3 пъти. Като абсолютни величини в сравнение с 1989 г. вносът е спаднал близо 3 пъти през 1991 г. С Източна Европа той е намалял като обем повече от 2 пъти (вкл. и този със страните от бившия Съветски съюз). Нарастването му с Европейския съюз и с балканските страни е близо 2 пъти.
Наблюдаваната преориентация по отношение на западните страни може да се приеме, че е резултат от действието на пазарните механизми. Загубата на пазара на страните от бившия Съветски съюз не е пряко следствие от действието на тези механизми, а по-скоро на политическите и икономическите процеси, протичащи в тях . Това доведе до нарушаване възможностите за стабилни търговски отношения.
Сравнението със страните от Вишеградската група и Румъния потвърждават резултатите от анализа за изменението на отрасловата структура на БВП по основни сектори и общата промишлена продукция по отрасли в България. Външнотърговските взаимоотношения са били най-силно нарушени в нашата страна, където спадът на стокообмена е най-силен. Промените в териториалната структура на външната търговия на страните в преход се характеризират със силната преориентация към западните държави и по-специално към Европейския съюз износа на Унгария, Полша Чехия и Словакия е от порядъка на 71–73%, докато за България и Словакия като страни, изпитващи по-големи трудности с реализацията на западния пазар, този процент е 35–40.
Интересни за сравнение са данните в таблица 5*, където се визира изместването на търговските отношения на страните от Източна Европа от ОНД към Германия.
Продуктовата структура на външната търговия в България претърпя сериозни промени особено по отношение на износа. Експортът на селско стопанство на продукти значително увеличи своя относителен дял. Отраслите от тежката промишленост машиностроителна и металообработваща и електротехническа и електронна силно свиват своя износ, който беше насочен предимно в Източна Европа и по-специално в страните от бившия Съветски съюз. Леката промишле –
ност изцяло е засегната, като най-силно това се е отразило на хранително -вкусовата промишленост. Отраслите на тежката промишленост като черна металургия, химическа промишленост и цветна металургия намират пазари, подпомогнати от субсидирането на производството, особено за черната металургия. Участието на тези отрасли нараства не само относително, но и абсолютно .
Импортът в България до голяма степен е повлиян от ек. порта и от развитието на икономиката. В периода на криза се запазва вносът на суровини, който е от порядъка на 36%, главно от страните на ОНД. След като няма инвестиции, то и вносът на продукти на машиностроителната и металообработваща промишленост рязко спада . Структурата на продуктовата външна търговия в България е много нестабилна. За икономика, която се намира в рецесия, износът на продукти се предопределя от конюнктурни фактори. Бартерните сделки, особено със страните от ОНД, са практика . Това определя и големите изменения в структурата на вноса и износа в рамките на две последователни години. За трудностите, които среща България във външнотърговските си отношения, е показателен търговският баланс, който през последните 3 години е отрицателен като цяло , както и към основните търговски партньори. Положителен е към балканските, арабските и групата на останалите страни.
Балансът на вноса и износа по отделни продукти дава ясна картина за възможностите на страната в този период по отношение на продуктовата си ориентация. Реализиран беше положителен износ на селскостопанска продукция*, лека и химическа промишленост.
Промените в продуктовата схема на износа на източноевропейските страни от Вишеградската група не са така драстични както при България — те запазват износа на машини и съоръжения на значително по-високо равнище от нашето и което е по-интересно, независимо от това има изместване към нарастване дела на леката промишленост.