Фактори , влияещи за промяната на структурата на промишлеността
представено ранжирането на отраслите на промишлеността в зависимост от различни показатели. Това позволява да се определи влиянието на някои характерни за прехода фактори, влияещи на промените в отрасловата структура.
При отраслите Производство на електроенергия и топлоенергия, Каменовъглена промишленост фактор , определящ високите им рангове в таблица 2, е либерализирането на цените на вътрешния пазар и държавното регулиране, изразено предимно под формата на дотации. За втория отрасъл действието на фактора държавно регулиране е основен за достигането на относително високия ранг по наблюдаваните показатели. Тези енергийни отрасли в по-малка степен са повлияни от настъпилата криза , първо, едно поради малките възможности за внос на енергия и второ, поради социалната политика по отношение на въгледобива . При отрасъл Нефтодобивна и газодобивна промишленост обемът на продукцията е съвсем незначителен, което определя и неговото конюнктурно развитие на сегашния етап. Структурните изменения на тези отрасли в останалите страни е сходно. Разликата е, че при по-ниска ефективност и логично най-висок спад на отрасъл черна металургия в България останалите високи рангове на показателите б, в и д са изцяло резултат на държавно регулиране, характерно за плановите икономики, каквото нито една от другите страни в преход не провежда*.
Новини от страната и чужбина
Fibank в подкрепа на българския бизнес Много европейски фермери са застрашени от фалит заради сушата Новини от Германия: Милиарди за влакчета или как българските деца затъпяват
При отраслите Химическа и нефтопреработваща промишленост и Цветна металургия за измененията в структурата основна роля играе отварянето на международните пазари. Това води до относителното разширяване участието на тези отрасли при формирането на общата промишлена продукция. Производството при тях е благоприятствано от международната конюнктура, включително и от рестрикциите по отношение на екологическото замърсяване в България, които са по-либерални. В този смисъл може да се говори, че в случая и държавното регулиране оказва известно влияние*. Тези отрасли в останалите страни са относително по-неефективни.
За отрасли като Машиностроителна и металообработваща и Електротехническа и електронна промишленост промяната в цените е резултат от загубите на пазара на СИВ , или може да се каже, че основен фактор е отварянето на международните пазари. Това са високотехнологични отрасли, спадът при които се чувства и в останалите страни в преход, но за България той е най-рязък.
Част от различията при структурните изменения у нас в сравнение с другите страни са предизвикани от продължаващото субсидиране на тежката промишленост, изразяващо се в поддържането на губещи производства.
За всички останали отрасли на леката промишленост основна роля изигра отварянето на международните пазари и либерализацията на цените, което в конкретния случай за България резултира в загубата на пазарите на бившия СССР. В сравнение с другите страни в преход, където типичните отрасли на леката промишленост като хранително -вкусова и шивашка се определят като отрасли „победители”, то в България особено първата е в силна криза **. Единствено за полиграфическата промишленост либерализирането на цените на вътрешния пазар изиграва решаваща роля за нарастване на производството. За останалите отрасли либерализацията на цените на вътрешния пазар доведе до повишаването им до степен, която силно сви потребителското търсене.
Различията в страните в преход по отношение формирането на структурата на промишлеността се наблюдават преди всичко при леката промишленост са резултат на разнородни фактори, основни от които за България са: ниското технологично равнище в сравнение с останалите страни; загубата на пазарите и невъзможността от преориентация към нови пазари; липсата на каквато и да е преференциална политика по отношение на тези отрасли от страна на държавното регулиране. В това отношение България в развитието си изостава и от Румъния.
