Либерализацията върху търговския баланс на СЦИЕ
Положителното въздействие на либерализацията върху търговския баланс на СЦИЕ, който се забелязваше в първите една-две години, се оказва само еднократен ефект, частично предизвикан от първоначалното свръхобезценяване на валутните курсове и частично резултиращ от разпродажбата през този период на натрупани запаси от стоки. След 1992 г. първоначалният импулс, предизвикан от тези фактори, се изчерпа и практически всички СЦИЕ започнаха да трупат търговски дефицит. Широката търговска либерализация оказа и отрицателен фискален ефект, тъй като ограничи притока на бюджетни приходи от някои стабилни източници.
Новини от страната и чужбина
Fibank въвежда възможност за мобилни разплащания чрез NFC Георги Харизанов: „Визия за България” означава бърз фалит, международна изолация и сваляне на БСП с камъни Защо новините на Нова тв са срам за журналистиката
Проблемите на търговията и на монетарната стабилизация са тясно свързани и с провежданата политика на валутния курс в страните в преход. Общо казано , стабилизационните програми (с изключение на Унгария, която се ориентира към плавен преход) бяха твърде близки по своята философия и съдържание. В един аспект обаче те се различаваха значително и това са номиналните котви, които бяха използвани за „фиксиране” на равнището на вътрешните номинални индикатори. В Полша и Чехословакия това беше на първо място валутният курс и едва на второ и трето място номиналните доходи и паричното предлагане. В Чехословакия (а сега и в Чешката, и в Словашката република) беше приложена и още се прилага политика на фиксиран валутен курс. Полша също въведе фиксиран курс в началото на програмата си, който впоследствие беше заменен с пълзящ, който периодично се актуализира спрямо инфлацията по предварително определена формула . Пълзящият курс се прилага и в Унгария.
Нито в България, нито в Румъния валутният курс не беше избран за номинална котва. Вместо това и двете страни въведоха плаващ курс, като основният аргумент беше, че страните не разполагат с достатъчно валутни резерви за поддържането на друг тип политика на валутния курс. Така че, даже ако се ограничим само до този аспект, стабилизационната политика в България и в Румъния остана изцяло незащитена спрямо смущения, породени от колебанията във валутния курс (които са в състояние мигновено да внесат инфлационно напрежение в икономиката ). Примерът от двете валутни кризи в България са пряко доказателство за това . Същевременно несигурността относно неговото бъдещо равнище, при отсъствието на ясна и прозрачна валутна политика, предизвикват предпазно ценово поведение на икономическите агенти с оглед минимизиране на валутния риск (добавяне на рискова премия към цените ), което от своя страна се трансформира в хронична инфлация. Това е поне един от факторите, които обясняват значително по-високата инфлация в България и Румъния в сравнение с останалите СЦИЕ.
Фиксираният и плаващият курс обаче поставят други дилеми пред икономическата политика . От една страна , стабилният и предсказуем валутен курс определено оказва положително въздействие за стабилизацията на цените. От друга страна, централноевропейските държави, които следваха такава политика , регистрираха съществена ревалоризация на своите валути през периода 1992–1994 г., което оказва негативно въздействие върху търговския им баланс, и, както беше посочено, се превръща в хронично явление през последните години. Това възбуди вътрешен натиск (главно от страна на производителите ) за девалвация поради депресивния си ефект върху производството и безработицата .
Последното обаче също не би било еднозначно решение. На първо място, независимо от ревалоризацията , валутите на СЦИЕ все още са обезценени спрямо конвертируемите валути по паритета на покупателната си способност. На второ място, което е може би по-важно, девалвацията е най-безболезненото решение за производителите , което не стимулира така необходимото преструктуриране и адаптация, докато относително по-скъпата национална валута създава натиск за повишаване на производствената ефективност и подобряване на конкурентите им позиции на външните пазари.
Освен това , никой от посочените по-горе проблеми не може да се разглежда в изолация. Всички те са взаимносвързани и всяко действие на икономическата политика предизвиква вторични ефекти в цялата икономика.
