Спецификата на ЧКОН предопределя наличието на редица проблеми и особености за и при неговото реализиране. Преди всичко специфичният интелектуален характер на ЧКОН изисква внимателно отношение към условията на работа на заетите в тези сфери, където „технологичната последователност се формира не по логиката на машините, както е в масовото производство, а по законите и стимулите на творческия процес“90. Това предполага създаване на стимулираща творчеството и съзидателните способности на учените и изследователите атмосфера, а не осъществяване на дестимулиращ контрол върху научната дейност, за който се правят опити да бъде наложен в нашата практика през последните години, включително (дори!) по отношение на работното време на изследователите.
Новини от страната и чужбина
Според Отмар Исинг външният дълг от над 300 млрд. евро е непосилен за южните ни съседи БСП: Вероятността Топлофикация София да изпадне във фактически фалит става все по-реална Защо крият лошите новини в Германия, а направиха кампания със снимка на удавено дете?
Интересни са разсъжденията по този повод на британския професор Ходжсън, който твърди, че когато става дума за интелектуалните умения, осмисленият контрол е нещо нереално: не е възможно да се види какво става в главата на човека. Наред с това степента на ефективност на контролната функция зависи от компетентността на контролиращия, която често е недостатъчна и разминаването дори нараства с времето. Не са редки случаите, когато видимата ниска продуктивност на един работник на умствения труд в даден момент е преходен период към постигането на изключителни резултати по време на следващите етапи на работа. Също така фиксираното работно време по отношение на интелектуалната дейност губи смисъл и функционално значение, защото нейната специфика изисква време за размисли, четене, познавателна дейност и други, което често се вписва трудно в рамките на фиксираните работни часове, напротив, превръща ги в „ритуална празнина“, докато по никакъв начин не се отчита извънредната надомна работа вечерно и нощно време, през почивните дни и отпуските91. В този смисъл прекият административен контрол върху процеса на научноизследователската дейност трябва да бъде ограничен до разумен минимум за сметка на отчитането на специфичния характер на труда в тази сфера, основан на атмосферата на доверие, творчество и аргументирана колегиална (професионална) оценка на резултатите.
Друг важен проблем по отношение на ЧКОН се проявява в наличието на условия за неговата амортизация или обезценяване. Наред с по-общите причини, водещи до това явление, като физическо, физиологично и умствено остаряване на хората, ЧКОН в много по-ви-
сока степен от другите видове човешки капитал е уязвим с оглед на един от най-значимите проблеми в икономиката на знанието – амортизацията на самите знания92. Те са основно средство и продукт в тези сфери, което изисква влагането на значителни усилия, а често и инвестиции за постоянното актуализиране и усвояване на нови знания и информация93, без които не е възможно осъществяването нито на прогресивна научноизследователска дейност, нито на качествено, модерно, специализирано в крак с времето висше образование. Този проблем, присъщ на целия свят, се допълва с редица негативни минали и настоящи тенденции по отношение на обезценяването на ЧКОН в страните, преминали през процеса на преход към пазарна икономика, сред които е и България,:
·
преминаване на квалифицирани специалисти към нискоквалифициран или неинтелектуален труд в резултат от съкращенията в сферата на образованието и науката в началото на прехода, съпровождащата ги безработица и структурните реформи;
·
подценяване през продължителен период на процеса на актуализиране на знанията, учебните програми, насоките на специализацията в университетите;
·
слаба мотивация на работещите в образованието и науката, проявяваща се в необосновано ниското им заплащане, което води до ограничените им възможности за използването на необходими технически средства и други ресурси, за реално (а не често само виртуално) участие в световните научни мрежи и събития, за снабдява- не с актуална литература и други, т.е. за осигуряване на адекватна организационна, познавателна и партньорска инфраструктура; от друга страна, относително ниското заплащане в сектора образование и най-вече в науката нарушава характерния за традиционната теория за човешкия капитал принцип за определяне на работната заплата като индикатор за оценка на ефективността на вложенията в човешкия капитал, поради което функционирането на ЧКОН у нас зависи главно от личните решения, волята и стимулиращия характер на творчеството на работещите, за сметка на материалните стимули, което прави неговото натрупване абсолютно неефективно с оглед на индивидуалната му възвръщаемост;
·
подценяване на научноизследователската работа в обществено-политически аспект, водеща до неудовлетвореността на научните работници, рефлектираща върху качеството на техните изследвания;
·
застаряване на „гилдията“ поради посочените дестимулиращи младото поколение причини;
·
продължаващо намаляване на държавното финансиране на образованието и науката, рефлектиращо, наред с ниското заплащане, и върху остаряването и неадекватността на съвременните условия на материално-техническата база, което на свой ред води до амортизацията на ЧКОН и затруднява дейностите по актуализиране на знанията и извършване на изследванията и образователния процес: ниска техническа осигуреност, липса на средствата за закупуване на модерна литература, абониране за реномирани списания и поредици, за участие в световните академични мрежи, за публикации в реферирани международни издания, включително за издаване на нашите академични списания на английски език, липса на национална информационна система за цитирания и т.н.;
·
недостатъчно ефективното с оглед апатията на бизнес средите и държавните институции използване на трудовия и експертния потенциал на работещите в образованието и науката;
·
ниска активност и заинтересованост от използването на резултатите от научноизследователските разработки в държавната и производствената практика у нас.
Посочените негативни тенденции, характерни за реализирането на ЧКОН, водят до задълбочаването на още един проблем, свързан както с качеството на самата научно-образователна сфера, така и с голямата му обществена значимост, а именно – проблема за изтичането на мозъци и за липсата на стимули за репатриране на заминалите по-рано талантливи изследователи. Този проблем има няколко измерения в България:
– обусловеният от неадекватните условия на заплащане и материално-техническа осигуреност нисък престиж на научния труд, т.е. нарушеният принцип за икономическата целесъобразност (фи-
нансова възвръщаемост от направените инвестиции), от който изхожда традиционната теория за човешкия капитал при оценка на мотивацията на хората в процеса на вземане на решения, в даден контекст – за академичната кариера, тласка талантливите специалисти да търсят реализация в по-развитите държави, като изразходваните за тяхното образование и развитие, т.е. за изграждането на човешкия им капитал средства губят инвестиционния си характер и се превръщат в преки загуби за държавата (и печалби за приемащите ги страни);
–
недостатъчното финансиране на системата на висшето образование, често рефлектиращо в нейната „закостенялост“ по отношение на предлагането на модерни специалности и методики на преподаване, влияе върху неговото качество, което предизвиква отлив на студентите към чужди университети;
–
от друга страна, наложилото се обществено мнение за предимствата на обучението на младежите в по-развити държави, съпроводено от липсата на стимули за прилагане на получените знания в родината, особено за желаещите (и можещи) да се развиват в сферата на науката, са предпоставки за търсене на реализация на най-талантливите и перспективни млади учени в чужбина;
–
в същата насока е влиянието на слабата активност от страна на университетите и научноизследователските институции за включване на студенти в изследователската работа и насочването им към академичната кариера.
За отбелязване е, че изтичането на мозъци в сферите на висшето образование и науката, ощетяващо престижа и качеството на ЧКОН, освен в буквален смисъл (реализация в чужбина) се проявява и задълбочава в още няколко форми: т.нар. вътрешно изтичане
–
преминаване към други професии с по-добри условия за работа, заплащане и кариера; виртуално изтичане – нерегламентирано разпространение на резултатите от своята работа и некоректно използване на чужди такива чрез интернет-пространството; изтичане на интелектуалната рента вследствие на недостатъчно добре уредените права върху интелектуалната собственост и съответни взаимоотношения между научно-преподавателския състав и ръководещите го институции.
