Типове човешки капитал
С цел определяне на мястото на обекта на настоящото изследване — човешкият капитал в образованието и науката (ЧКОН) в кате- гориалния апарат на теорията за човешкия капитал, необходимо е да
се разгледа въпросът за нивата на неговото структурно декомпо- зиране. Преди всичко типовете на човешкия капитал могат да бъдат разграничени въз основа на критерия равнище на неговото проявле- ние и формиране.
Новини от страната и чужбина
Щастлива зона за животните с подкрепата на Fibank Шефът на “Градски транспорт”: Не сме пред фалит, цената на билетите във Варна няма да скача Туск обвини Тръмп в разпространяване на фалшиви новини
1. Индивидуален човешки капитал (микроравнище): изразява натрупаните чрез реализирането на природните способности, личните мотивации, културното развитие и участието в процеса на образованието, професионалната подготовка и опит знания и умения на отделен индивид, използвани в различните сфери на заетост и осигуряващи доходи на своя собственик по индивидуална норма на възвръщаемост.
2. Фирмен човешки капитал (микроравнище): представлява част от общите капиталови активи на отделното предприятие във вид на съвкупната квалификация и професионалните способности на работещите, включително разходите за ефективна организация на труда и развитие на персонала.
3. Отраслово-регионален човешки капитал (мезоравнище).
4. Национален човешки капитал (макроравнище) — част от общественото богатство, стратегически социално-икономически ресурс и фактор за икономическия растеж: обхваща човешкия капитал на заетите във всички сфери на общественото възпроизводство, който се характеризира наред с икономическата, също така и със социалната норма на възвръщаемост, позволяваща развитието на икономическите сектори, чиято цел е предоставяне на различни обществени блага на гражданите на страната, допринасящи за формирането и натрупването на техния човешки капитал.
Теоретико-аналитичните потребности на изследването изискват декомпозиране на човешкия капитал по още няколко критерия:
· по типове инвестиции: образователен, интелектуален, кул- турен, професионален, здравен, миграционен, информационен човешки капитал;
· по форми на реализацията: жив (материализиран в човека) човешки капитал — въплътените в човешката личност запаси от знания и здраве, капитализирани чрез оценка на потребителските разходи за тяхното формиране; неовеществен човешки капитал
– интелектуални продукти на реализация на знанията, например в сферата на НИРД, капитализирани чрез оценка на текущите разходи за тези дейности; институционален човешки капитал — капитали-
зирани разходи за образователните, здравните, екологичните и други институции, участващи в процеса на формиране и развитие на чо- вешкия капитал на гражданите на страната;
· по икономическо предназначение: „потребителски“ човешки капитал — създава се в процеса на непосредственото потребление на потока от съответните услуги, напр. при образователните или творческите дейности; „производителен“ човешки капитал — не- говото използване има характер на обществената полезност, напри- мер при разработването на нови продукти, технологии и услуги;
· по обхват: индивидуален и групов човешки капитал — по- следният обхваща съвкупния човешки капитал на общност от хора, обединени по съответния признак, например по сектори на заетост и отделни професии, социално-културен, етнически и т.н.;
· по типове знания, генериращи различни норми на възвръщаемост на своите носители : общ (мобилен) човешки капитал — при- тежаваният от хората запас от знанията и уменията, приложими в различните сфери на заетост, предприятия или работни места, които се натрупват главно в периода на получаване на формално образование; специфичен или професионален (немобилен) човешки ка- питал — знанията и способностите на хората, които, съгласно орто- доксалната теория за човешкия капитал, могат да бъдат използвани само в отделна фирма или на определено работно място, а, според нас, и в конкретна сфера или сектор на заетост, и чието натрупване е характерно непосредствено за периода на трудовата дейност; изсле- дователски капитал — „знанията и уменията на хората,…полезни за по-нататъшното развитие на знанието и технологиите“46 или „техни- ческо или научно знание — организирано знание и аналитични тех- ники, които имат отношение към производството или усъвършенст- ването на технологията“.
