Интелектуален капитал
През последното десетилетие на миналия век успоредно с налагането в икономическата теория на понятията икономика на знанието, информационно общество и иновационна икономика започва търсенето на отговор на въпроса за същността на още една срав- нително нова категория — интелектуален капитал, което е осо- бено важно за ситуирането на ЧКОН. За отбелязване е, че този проблем все още не намира еднозначно решение. Възникването на категорията интелектуален капитал се свързва с развитието на съ- временната иновационно-информационна икономика, което се изра- зява в значителни промени както в технологичната сфера, така и в цялото общество и довежда до разработването на нови измерения на формирането на човешкия капитал главно по отношение на раз- витието на потенциала на заетите в променените условия.
Новини от страната и чужбина
Потребителските кредити от Fibank Производител на лавандула: Свръхпроизводството ще доведе до фалит на малките производители За лошите новини със злоба
Възниква необходимостта от голям брой висококвалифицирани специалисти, пряко ангажирани в създаването, управлението и реализирането на иновационните технологични процеси, което изисква преместване на фокуса при подготовката и развитието на кадрите върху такива качества и характеристики като творчески подход към работата, постоянно усъвършенстване на знанията, висок професионализъм във всяка сфера, бърза адаптивност към информационните потоци (когнитивен капитал), нови управленски умения и други подобни. Това рефлектира върху налагането на коренно различни изисквания към формирането на човешкия капитал — необходимостта от обучение през целия трудов живот, способността творчески да се прилагат натрупаните знания в условията на бързо променящата се технологична среда, уменията да се работи в екип, повишената роля на адекватното на социално-икономическите процеси образование и на фундаменталните и приложните изследвания. Във връзка с това интелектуалният компонент на човешкия капитал придобива особено значение.
Без да се навлиза подробно в дискусията относно същността на интелектуалния капитал, може да се изведат няколко основни насоки на дефиниране на това понятие в съвременната икономическа лите- ратура. Най-разпространено е тълкуването на интелектуалния капи- тал като част от човешкия капитал, представляваща инвестициите в образованието, придобиването на определени знания и квалифика- ция и професионален опит и умения, формиращи интелектуалните и умствените способности на човешката личност. Тази дефиниция „се вписва“ най-добре в категориалния апарат на традиционната теория за човешкия капитал, като позволява разграничаването на съответните усилия и средства на хората от тези, необходими за формирането на други компоненти на човешкия им капитал, например здравен или миграционен. Изхождайки от това определение, интелектуалният капитал се разглежда на индивидуално и национално равнище:
– На индивидуално равнище той представлява придобитата от всеки работещ съвкупност от знания и умения да се оперира с тези знания, включително умението да се работи с информационни технологии, което в съвременните условия повишава нормата на възвръщаемост на вложените в образованието средства и влияе върху нарастването на интелектуалния капитал.
На национално равнище интелектуалният капитал се третира като съставен елемент на човешкия капитал на нацията и представлява неговата най-висша форма. Близко до това е определянето на интелектуалния капитал като „набор от фактори, които обобщават главните характеристики на обществото на знанието“, изразяващ се в „ресурсите, отделени за образование, обучение и НИРД“, т.е. ин- вестициите в нематериалните активи на обществото, чието „нараст- ване се транслира в нарастване на нематериалния капитал“50.
Трябва да се отбележи обаче, че дефинирането на интелектуалния капитал като „заместител“ на понятието образователен капитал, главно по отношение на отделните индивиди, изглежда твърде общо и недостатъчно обосновано, защото не всеки тип образование и не всяка квалификация изисква задвижването на интелектуалните способности на човешката личност и довежда до формирането на нейния интелектуален капитал в аспекта на изискванията на съвременното общество.
Втората насока, израз на стеснения подход към категорията интелектуален капитал в икономическата литература и практика, е ограничаването му в рамките на микроравнище, т.е. използването на това понятие и разработването на съответните методи за неговото управление единствено по отношение на отделните стопански единици. Изхождайки от подобен подход, се въвежда понятието фирмен (корпоративен) интелектуален капитал, в съответствие с което човешкият капитал на работещите в дадено предприятие
– техните общи знания, умения, творчески способности, морални ценности и култура на труда се представят като елемент на фирмения интелектуален капитал, наред с втория му съществен елемент
– т.нар. организационен или структурен капитал, включващ техни- ческото и програмно обезпечаване, организационната структура на предприятието, както и интелектуалната собственост върху немате- риалните (неосезаемите) активи (патенти, търговски марки, ноу-хау, ИКТ и други). Разликата между двата компонента се състои в това, че човешкият капитал, за разлика от организационния, не представлява фирмена собственост, но в своето взаимодействие в процеса на формирането на интелектуалния капитал на фирмата те осигуряват нейната конкурентоспособност.
В литературата се среща и трета, доста крайна и стеснена дефиниция на интелектуалния капитал, съгласно която той се свежда до „реализираните в икономиката знания, навици и умения на човека, които му носят допълнителен доход“, но обхваща само „висшите интелектуални способности за труд“ или е притежание единствено на „хората с висши интелектуални способности“, т.е. де факто на ра- ботещите само в сферите, които „създават новости“, представляващи обект на интелектуална собственост51. Аналогичен ограничен подход към категорията интелектуален капитал е характерен за определя- нето му като знание, което може да бъде конвертирано в доход, или като всяко иновационно решение, което носи печалба на съответното предприятие, реализирано в интелектуалната собственост върху продуктите, резултат от прилагането на интелектуалния капитал.
