Представям ви първото есе на наш участник в конкурса “Учителят, когото винаги ще помня”. Това есе донесе на авторката – Анита Николова, една чудесна и вдъхновяваща книга – “Последната лекция” на Ранди Пауш.
Анита Николова
Моят любим учител
от Анита Николова
Още от много малки ние израстваме под зоркото око на учителите. Първоначално те са до нас в игрите и в многото свободно време , а едва след това се превръщат в хората , които следят за дисциплината и познанията на своите възпитаници.
Замисляли сме се какво представлява учителската професия в наши дни ? Изпълнява ли българският учител своята роля както преди ? Това са наболели проблеми от нашата действителност . Приносът им към развитието на българското образование е голям , тъй като за да се превърне едно дете в личност , то задължително трябва да прекрачи прага на училището , а в него го чака учителят , който да отвори пред неговите очи светът на познанието , а какво по-голямо богатство от това да се потопиш сред необятната шир на знанието ? И през цялото това време до нас е учителят , който освен да ни укорява , ни и напътства , дава ни ценни съвети за живота и света , а дори и поощрява нашите усилия . Ние растем пред техните очи , понякога ги слушаме в захлас , а друг път не обръщаме достатъчно внимание на казаното от тях . Тогава все още не осъзнаваме какъв е приносът им за нашето развитие като личности .
Но какво е да си учител в наши дни ? Повод за гордост или за срам , като се има предвид положението в нашата страна ?Ако всички ученици осъзнаят какво в действителност е да си учител в XX| век , то няма да има по-щастливи хора от тях на тази земя . Всички те принадлежат към едно голямо семейство , пръснато из цялата страна , като в същото време са духовни бащи и майки на хиляди деца . Благодарение на тяхното търпение и всеотдайност ние научаваме от най-лесните до най – трудните уроци . И може би заради тази близост , която се заражда още в най-ранна детска възраст , във всяко детско сърце гори обич към любимия учител .
Какъв ли трябва да бъде преподавателят до нас , за да остане завинаги в сърцето ни ? Ще Ви разкажа за учителя , благодарение на когото на всеки 24 май се прекланям пред делото на българските учители. Всички хора казват , че любим е този преподавател , който пише високи оценки на учениците си . Но дали наистина е така ? Не и за мен . Моята любима учителка ще остави дълбока следа в сърцето ми със своя подход към възпитаниците си , вниманието , с което ни обграждаше , обичта , с която всекидневно ни даряваше , стремежът ние да научим колкото се може повече по преподаваната от нея дисциплина .Тя ни въздействаше по възможно най-благоприятния за нас начин , за да ни превърне в мислещи и отговорни млади хора . Всичко това остави дълбок отпечатък в моето сърце . За мен тя не е просто учител , а човек , който ме научи да бъда честна и всеотдайна , да посрещам трудностите , но никога да не скланям глава , а да ги преодолявам . Тя ме запозна с миналото на нашите деди , а също така и със своята доброта , която достигна и до моето сърце . За мен преподавателят трябва да бъде и общественик , всекидневно да ни запознава със случващото се в страната , за да възпита у нас чувство на отговорност към родината .
Моята любима учителка е жена , която вдъхва сигурност на заобикалящите я. Тя е човек , с когото можеш да научиш всичко , стига да го пожелаеш . В същото време с нея не чувстваш дистанцията между учител и ученик . За мен тя не е просто учител , а духовен съмишленик . Трудно е в днешно време да откриеш човек , с когото да споделиш , но още по-трудно е да намериш човек , който да ти помогне и то безвъзмездно , а в същото време някои казват , че били корумпирани . За какви пари , взети по нечестен начин, можем да говорим за човек , който е посветил живота си на учениците , на това да им даде всичко от себе си , без да иска нищо за себе си . Какво повече би могла да иска освен нашата любов , защото за нея това е най-голямото богатство . А аз с две ръце я прегръщам и силно я целувам , защото да имаш борбен дух като нейния и да си учител в днешно време е подвиг . За мен тя винаги ще остане в моето сърце , защото с нея съм прекарала най-хубавите си години .
Това е учителят , който завинаги ще остави следа след себе си заедно със своята доброта и човечност , всеотдайност и топлота и най-вече с огромното си желание да ни поведе по пътя на познанието , а в моя живот няма нищо по-ценно от знанието и здравето . Вярвам , че и за всички вас е така .
