„Скапан филмов сценарий“, така шефа на ГДБОП Ивайло Спиридонов охарактеризира „разследването“ на сайта „Биволъ“ за уж горени документи от компанията GP груп. Всеки разумен и мислещ човек съзнава, че той е прав.
Когато изявяващият се, като журналист Атанас Чобанов пуска сигнала до ГДБОП, ченгетата имат две възможности. Първата е да игнорират тази постановка, от което онези ще опищят целия свят, че полицията прикрива престъпление. И другата е, както са действали в същност – да проверят сигнала. Резултата е същият, истерия.
Че това е срещу правителството с цел провокиране на улични протести, вече е ясно. Но трябва да е ясно и кой е Атанас Чобанов, организаторът на тази сценка.
Атанас Чобанов е име, превърнало се в нарицателно за медийна нечистоплътност, черен пиар и откровено изнудване. С мотото „Съ рогата напредъ“ и с проглушаващото ушите викане за „свобода на словото“, „Биволъ“ всъщност от самото си начало не прави нищо друго, освен безпардонно да мачка тази свобода, както и упорито и методично да прокарва в българската журналистика пътя към окончателната девалвация на ценностите в професията.
Така „Биволъ“ от създаването си, на практика е замислен като инструмент за рекет, чрез който фирми и институции биват изнудвани. И ако не се подадат те биват компроматно опозорявани в „журналистическия“ сайт.
Преди да стане „независим журналист“, Атанас Чобанов се опитвал да си докара хонорар и от българските тайни служби. Според информация на българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж, се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях.
Твърденията на нашенците всъщност далеч не са единствените, които хвърлят сянката на службите над битието на самозвания разследващ журналист.
Самият Чобанов е емигрант в Париж от 1991 г. В младежките си години е комсомолски секретар, а през 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия. През последните няколко години прави отчаяни опити да се включи в политиката. След промените става активист на СДС, после минава през НДСВ и ДСБ, като на последните избори за Европарламент бе в листата на „зелените“.
Чобанов прави няколко опита да създаде своя партия, но не успява да привлече симпатизанти – сред тези опити са „Е-партия” и Съюз на българите по света „Бъдеще”.
За разлика от България, в която „биволите“ необезпокоявано сипят клевети и компромати, подкрепяни от грантово зависими медии, във Франция отдавна тече дело срещу Атанас Чобанов за публична клевета.
Псевдожурналист Атанас Чобанов, който у нас се подвизава като главен редактор на сайта „Бивол“, скоро бе уличен от парижки медии, че реално точи френската хазна през Националния център за научни изследвания, където работи.
Разкритията идват само две години след като „Монитор“ писа, че същият живее на гърба на френските данъкоплатци, тъй като ползва ведомствено жилище като нуждаещ се.
Напълно в тон с това разкритие и френските медии сега разкриват, че Чобанов е усвоил тънкостите да се издържа от чуждата хазна. Той е даден в поредица от статии като емблематичен пример за източване чрез неефективни назначения на Националния център за научни изследвания (CNRS). Именно към него псевдожурналистът се води, че работи, като самият Чобанов обяви пред Канал 3 преди няколко години, че CNRS му плаща заплата „над средните нива за Франция“, посочвайки сумата от 2800 евро на месец.
Оказва се обаче, че срещу солидните месечни траншове т.нар изследовател не е свършил почти никаква работа.
