На увеличението на личните пари в медиите са посветени много материали.
Със сигурност доста от вас са ги чели. Оставят усещането, че или са правени “по материали от чуждестранния печат”. Или са писани от хора, които никога не са попадали в задачата като от известната реклама. Онази, в която жена или пък пенсионер, се чудят кое по-напред да платят с останалите свободни всичко на всичко 200 лв.
С други думи, това са материали, обхващащи само един единствен случай. Този на несполучливо управление на личните финанси, който е следният. Човекът взема заплата, която му стига за неохолен, но все пак нормален живот, само че просто между пръстите му е прекалено широко.
Единствено тогава биха помогнали ужасно изтърканите от медиите съвети за увеличение на разполагаемите собствени средства, звучащи в стил: “Внимавайте как харчите своите пари”. Ако вашият случай е такъв, ами внимавайте как харчите парите си. И както медиите ви обещават, наистина ще видите полза. Беше ми приятно да ви кажа нещо, което вече и другаде сте прочели.
Ако обаче не сте от хората с широки пръсти, а от хората с малки заплати (което са две съвсем различни ситуации), то продължете да четете материала. Ще ви покажа как да решите задачата без кредит. Също и без да станете нито чичо Скрудж, нито йога, живеещ на фотосинтеза от слънцето, нито нещо друго екзотично, на което не му трябват пари, за да съществува. Но преди да давам съвети, първо нека да ви убедя, че познавам условията в България и съветите ще са съобразени с тях.
У нас статистиката показва категорично, че болшинството хора вземат заплата ДОСТА ПОД необходимите за оцеляване пари.
Това превръща нас българите, в един специален вид гении. Уолтър О’Браян и екипът му “Скорпион” ряпа да ядат. Българинът по-добре от Тоби, но по неволя, разбира от медицина. Така може да се спаси от болничен, който да му бръкне в джоба с намаляване на доходите и в същото време да се излекува. Освен това поставя Хепи в малкия си джоб, когато нещо от техниката у дома се развали и няма пари за техник. Задминава с лекота математическите умения на Силвестър, когато трябва да разпредели парите от заплатата за оцеляването през месеца.
Единственият му проблем е, че не успява да печели пари колкото вече споменатият Уолтър О’Браян.
На описаната ситуация в редица материали за управление на пари, реагират с въпрос: “Защо не си смените работата с такава за повече пари?”. Да позная ли реакцията ви (ако сте от описаната масова група хора) при подканата за смяна на работата? Усмихвате ли се с иронична нотка? Познах ли?
Да. Добър въпрос. Обаче и при съседния работодател, а защо не и в целия бранш, заплатата е същата.
Дължи се на налаганите от държавата т.нар. Минимални осигурителни прагове. Всяка година с много скандали, едва се отпуска увеличението им с по 10-20 лв (рядко повече). Тях инфлацията е изяла много преди да се озоват в джоба на работника. Удобна политика, но не в интерес на работещите хора. Правилно според мен е да има Минимални осигурителни прагове, като те се увеличават с поне 100лв всяка година до достигане на европейските нива на заплати.
В някои от “преводните” материали дори има препоръки да се иде при Шефа и да се говори с него за увеличение на заплатата. Сигурно номерът се получава в някоя чужда държава, където да разбираш от икономика и да си цениш персонала не е срамно. В България свестните Шефове, които биха приели такъв разговор и биха увеличили заплатата, са твърде малко.
У нас болшинството работодатели са започнали дейност в онези диви времена на прехода към демокрация. Тогава трудовото законодателство позволяваше огромни злоупотреби с работниците. Такъв е целият им “управленски” (кавичките са нарочно) опит.
Става дума за работодатели, които не ценят персонала си. Не виждат причина да го правят. Биха дали 200 лв бакшиш на сервитьорка в кръчмата към сметката от 800 лв от личното им насвинване. Но не биха отпуснали и дори само 10 лв увеличение на месечната заплата на никой от онези, благодарение на които е луксът, в който живеят. Да не говорим, че по данни на НАП, е масова практика кражбата на осигуровки от персонала. С такива “Шефове” какво увеличение на каква заплата да се коментира? Съгласни ли сте с мен?
Ето я и грозната българска действителност!
Българинът взема заплата. На врата му висват веднага монополисти, прибиращи често над 60% от заработеното от раз. После с насвито сърце човекът изтичва до банката, за да си плати месечната вноска по поредния кредит. Добавят се разходи за храна. За някой се добавя и зависимостта от цигари, за която няма пари за лекари, че да се отърве, а със собствени средства като правило резултатът всички го виждаме. Или просто защото: “егати гадният живот, остава да откажа и секса, освен цигарите и тогава за какво изобщо живея”.
И парите свършват. Често пъти обаче месецът отказва да свърши така бързо, както парите. Тогава българинът се оказва притиснат да посегне на нови кредити. Не за почивка на Хаваите. А за да не умре от глад. Въпреки че работи. И с ясното съзнание, че банката го обира. Че взема кредит за 1000лв, а ще върне примерно 1500лв. Още по-зле са бързите кредити.
Знаете ги и редовните препоръки за пестене и заделяне на пари, нали? Убедена съм, че ако сте масовият българин и знаете, че това е Мисията Абсолютно Невъзможна при толкова разходи срещу такива приходи.
Междувременно е дошъл следващият месец, а той е като предходния.
Така кръгът се затваря. Има ли изход?
Изход има, но и уловка има. Или иначе казано, изходът не е за всеки. В противен случай всички да сме се възползвали и то отдавна, нали така? Както казват по филмите за разните там бойци: ще се справят само най-добрите. А вие се надявам да сте именно от тях, защото се опитвате да подходите интелигетно!
Готови ли сте да се впуснете в дълбините на най-фините планове за увеличението на личните финанси?
По-горе описах родната действителност и какво сте се пробвали и сте установили, че не работи. Или поне не в България. При това положение всеки съвет да се свие разходната част е безумие. Разходната част е такава, че на човек му иде да се гръмне от колко вече я е насвил. Няма накъде повече да я насвие.
От мен няма да получите нито един съвет как да си управлявате вашите лични разходи. Знам, че това го можете на ниво отличници. За разлика от останалите журналисти, писали по темата, аз имам пълно доверие във вас и в уменията ви да управлявате разходната част на личния си бюджет.
Трябва да си увеличите приходите. Как да стане това?
Пропускам частта с умоляването на Шефа да увеличи наличната заплата. По-скоро типичният шеф (за нетипините шефове- браво) би си направил харакири, отколкото да уважи молбата. Не е безопасно за живота на Шефа, пък ние сме добри хора, ще го пощадим. Без втора работа при още един Шеф, който да доразкаже играта. Без кредити, били те бързи или бавни.
Какво ще кажете да започнете ваш собствен бизнес? Да бъдете предприемачи?
Зная как звучи едно такова предложение. Първо всява страх: “Кой, аз ли?”. После идва мисълта: “Аз такива пари нямам! Но като ги спечеля от тото и пак ще се видим!” За финал би трябвало да прозвучи почти шепнешком: “Между другото нищо не разбирам от предприемачество. Това с фирмата ми звучи като управление на НЛО. С какво горното предложение ми дава изход от порочния кръг?”
Нека да отговоря на тези въпроси. Останалото сами ще си прецените. 1. Кой, аз ли?
Защо не? Дали ти липсва целеустременост? Дали нямаш мечти? Дали не умееш да се учиш на нови неща? Дали нямаш нужда от още пари, за да се почувстваш човек?
Ако отговорът ти е положителен, значи: Да, точно ти.
2. Аз такива пари нямам! Но като ги спечеля от тото и пак ще се видим!
Както много пъти съм писала в материалите си, наивно е да се смята, че е възможен бизнес с 0 лв за начален капитал. Но и да се смята, че са нужни огромни суми за старт също не е правилно разсъждение. Достъпно е за всеки, иначе нямаше да го предлагам. Разбира се, стига да не се стартира с производство на ракети за НАСА.
Но най-вече, не е необходимо да напускате настоящата си работа, за да бъдете предприемач. Не и в началото. Дали това е възможно? Да, при определени условия.
3. Между другото нищо не разбирам от предприемачество. Това с фирмата ми звучи като управление на НЛО. С какво горното предложение ми дава изход от порочния кръг?
Ще си позволя да ви издам една тайна от кухнята на “Бизнес – пулс”. Ние създаваме “Бизнес – пулс работилница”. Тя ще се провежда онлайн (няма значение къде сте и кога сте свободни, няма нужда и да имате специални компютърни познания, за да се включите).
Ще бъде достъпна само за определен кръг от хора. Там ще споделим доста интересни неща за предприемачеството и за стартирането на собствен бизнес. Ще го направим на разбираем български език, честно и откровено.
Но не само. Ще ви помогнем да структурирате вашите стартъп идеи на независими предприемачи.
А първите 50 човека, които се включат след като работилницата стартира, няма да платят нито стотинка за участието си. На останалите обещаваме цената да бъде наистина народна.
Ето така ще се сдобиете с познания по предприемачество. И ще можете да управлявате вашата фирма като НЛО на ниво виртуоз. С получаването на първите допълнителни приходи ще дойде от самосебе си и отговорът на последната част от въпроса- за изхода от порочния кръг.
Сега е времето да вземете решение. От вас зависи.
За финал.
Надявам се да съм успяла да ви дам по-различен поглед върху управлението на личните пари и месечния ви бюджет. Продължавайте да следите “Бизнес – пулс”, за да научите много нови и полезни неща. А, да- също и кога ще стартира нашата “Бизнес – пулс работилница”, ако тя ви се е сторила занимателна и желаете да участвате.
Автор: Людмила Боянова (икономист и психолог)
