Резултатите от LiDAR може да помогнат да бъде намерен ранният акропол на Хераклея Синтика

1
144
Добави коментар

Две интересни аномалии е показало LiDAR сканирането на хълма Кожух в местността Рупите, научи Archaeologia Bulgarica. Едната може би представлява крепост с площ около 7 декара. „Изглежда като добре защитено от природата място, допълнително укрепено. Възможно е там да е ранният акропол на Хераклея Синтика, издигнат при основаването на града през втората половина на ІV век преди Христа. С д-р Надежда Кечева от секцията за “Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България” на НАИМ-БАН тълкуваме втората аномалия с повече уговорки, но се надяваме това да е театърът на града. Ще опитаме да поверим и двете аномалии още тази есен – чрез археологическо теренно ГИС издирване и чрез разкопки“, коментира доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на обекта в Рупите, Петричко.

Надежда Кечева наскоро защити докторска дисертация за недеструктивни дистанционни методи на проучване в археологията, така че я помолихме да обясни какво представлява LiDAR. Казано накратко въздушнотото лазерно сканиране (LiDAR) използва дължини на вълните основно в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър, като събира 3D данни за състоянието на земната повърхност. Изключително полезно е при територии, трудни за наблюдение (основно гористи райони, какъвто е хълмът Кожух), поясни д-р Кечева.

Такъв тип проучване се прави в общо 14 зони с регистрирани археологически обекти на територията на България. След въздушното лазерно сканиране се изготвят цифрови модели на терена (DTM – Digital Terrain Model) и на повърхността (DSM – Digital Surface Model), прави се и въздушно заснемане заради създаването на ортофото изображения. Проектът цели развитието на Археологическа карта на България (АКБ). Това е най-пълният регистър на археологическото наследство у нас и за него има отпусната субсидия с постановление на Министерски съвет.

Please follow and like us: