Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че Иран има таен ядрен склад в Техеран, държейки в ръката си карта и изображение на безобидно изглеждаща сграда, предаде Франс прес.
Израелският премиер добави, че „тайният“ склад се използва за „съхранението на огромни количества оборудване и материали от тайната ядрена програма на Иран“.
Иран отхвърли коментарите на израелския премиер:
„Светът само ще се присмее шумно на този тип фалшиви, безсмислени и ненужни речи“.Външният министър на Иран Мохамад Джавад Зариф отхвърли твърденията на израелския премиер, наричайки
ги „представление по изобразително изкуство“.
„Никое представление по изобразително изкуство няма да промени факта, че Израел е единственият режим в нашия регион с тайна и необявена ядрена програма – включително и реален ядрен арсенал“, написа той в социалната мрежа „Туитър“.„Време е Израел да разкрие своята ядрена програма за международните инспектори“, добави той.
http://halmagbg.com/
Къде е истината?
През 2011 Израелската армия извърши успешното изстрелване на междуконтинентална балистична ракета „Йерихон-3“.
Тази тристепенна ракета е способна да пренася ядрени бойни глави с тегло около 750 кг на разстояние от повече от 10 хиляди километра до градове като Токио и Ню Йорк.
Израел е сочен като шестата страна в света, която притежава ядрени оръжия, което израелските власти нито потвърждават, нито отричат.
От Международния институт за стратегически изследвания смятат, че страната притежава от 100 до 300 бойни глави, което поставя Израел сред най-напредналите ядрени държави в света.
Израелската ядрена програма е стартирана през 1949 г. от Бен Гурион. През 1954 г., програмата след инвестирането на значителни бюджетни средства и в тясно сътрудничество с Франция влиза във фаза на приложни изследвания. През 1962 година след успешните ядрени опити, де Гол решава, че вече не се нуждае от израелците за по-нататъшни изследвания. В последствие САЩ заместват Франция в израелската атомна програма.
Израел извършва подземен тест в пустинята Негев през 1963 година.Септември 1979 година, Израел осъществява подводен ядрен опит в Индийския океан с бомба от 3 КТ съвместно с Южна Африка (опитът е документиран от американския сателит US Vela).
Димона е реактор от тип IRR-2 40-150mW и Soreq е реактор IRR-1 от 5 MW. Димона произвежда плутоний, деутерий и тритий – продукти от съществено значение за създаване на водородна бомба. Произведените ядрени материали се транспортират до Хайфа където се произвеждат и атомните оръжия на Израел. Димона се защитава от ракети Пейтриът.
Освен гореописаната балистична ракета „Йерихон-3“,Израел има следните носители носители на ядрено оръжие:
Ракети Shavit и Джерико конструирани по френска технология на Dassault ; самолети (F15/F16);
Подводници – 3 Дофин анаеробни, подарък от Германия способни да носят ракети с ядрен заряд.
Израел има нови ракети Shavit с полезен товар 400 & 800 кг, 50 до 100 ракети Jericho1 (500/1000 km диапазон, полезен товар 0,5 т), 50 Jericho2 (обхват 1500 км, 1ST полезен товар),
Ракети Jericho 3 с обхват 5000 км, 1ST полезен товар. Ракетата Джерико 3 покрива територията на целия Европейски Съюз и голяма част от Русия включително Москва и Сан Петербург.
Иран заяви претенциите си за велика сила и постигат голям напредък при междуконтинентални ракетни системи,потенциални носители на ядрени бойни глави, с развитието на космическата си програма.
Демонстрацията на иранска ракетна база се състоя след успешното стартиране от Иран на ракета с далечен обсег.
Иран обяви успешното тестване на високо точна балистична ракета „Емад“ на далечно разстояние, „земя-земя“, всички компоненти на която са проектирани и произведени от ирански експерти.
Балистичната ракета „Емад“ е първата иранска ракета, която може да се контролира по цялото време на полета до целта.Иран показа и първата подземна база ракети, която е на дълбочина от 500 метра.
Никой не би давал колосални средства за подобна програма,ако няма съответстващи бойни глави.До сега няма такъв.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция сега има няколко хиляди балистични ракети,част от които междуконтинентални.
Иранският в. “Кайхан”,преди време в редакционна статия написа, че ако Иран бъде нападнат, ще последват ядрени взривове в американски градове.
Известно е разминаването с 250 ядрени бойни глави в Украйна.
Известни са трите ядрени бойни глави на Казахстан и средствата със среден обсег.
Преди 10 години тогавашният вицепремиер и министър на отбраната на Русия Сергей Иванов съобщи, че „Украйна е доставила на Иран и Китай по шест крилати ракети Х-55. Украинската фирма „Прогресс“, която е дъщерно предприятие на „Укрспецекспорт“ през 2000-2001 г. е доставила на Китай шест крилати ракети Х-55 и още шест такива ракети на Иран.Става дума за доставката на съветски ракети с въздушно базиране Х-55, с обсег 3000 км, носещи бойни глави от 200 килотона.
Бивш капитан от военновъздушните сили на САЩ и съветник на Държавния департамент твърди,че е “общоизвестно”, че Иран се е сдобил с тактически ядрени оръжия от една или повече бивши съветски републики.
Друг офицер от разузнаването и носител на медал “Бронзова звезда” преди разказваше за поне две ядрени бойни глави.
Позната е историята за стотиците откраднати 152-мм ядрени снаряда,които не са се появявали никъде.
Пентагонът се страхува да атакува Иран от север,поради очевидната уязвимост на военноморските и военновъздушни бази в Персийският залив и разчита на използването на Австралия, като основен фокус на преработените планове за масирана ракетна атака срещу Иран от южно направление със стратегическите си бомбардировачи B -1В „Lancer“ и малко коалиционни англосанксонци за камуфлаж.
Обаче иранците смятат,този път да отговорят жестоко,при атака от каквото и да е направление.
Техеран обещава да блокира Ормузкия пролив и спре износа на петрол през него. Иран заплашва,ако е необходимо, военноморските и военновъздушните сили на страната да потапят танкери, които все се опитват да преминат през пролива.
Блокадата на Ормузкия проток ще доведе до катастрофални последици за глобалната икономика и до световната енергийна криза. Ще пострадат не само Иран,а и други страни в региона, износителки на петрол и газ, включително и съюзниците на САЩ – Саудитска Арабия,Кувейт,Катар и всички емиратства.
Цените на петрола ще се увеличат много и може да надхвърлят $ 200 за барел. Блокирането на Ормузкия проток ще предизвика тежък удар върху икономиката на Саудитска Арабия.
Китай,обаче ще е най-потърпевш.
Атаките срещу танкери ще поставят света на ръба на нова война в Персийския залив. Страните в конфликта ще бъдат Иран,Израел и САЩ, както и американски партньори и спътници. Тъй като Саудитска Арабия няма капацитет за открит военен конфликт с Иран, Съединените щати неизбежно ще трябва да се намесят.
Подготовката на САЩ, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия в разширена коалиция да приложат масивна ракетна атака по най-важните стратегически цели на Иран като ядрения център в Техеран, центровете в Язд и Караж, центърът за обогатяването на уран в Натанц, както и научно-производствената група за изграждане на ракети („Shahid Hemat Industrial Group“). Тази информация бе оповестена от американския телевизионен канал ABC, цитирайки се високопоставени военни представители в австралийския кабинет на министрите.
От какво се стрхува Вашингтон и защо търси широка коалиция?
След тоталния провал на ракетната атака в Сирия,когато Асад със старичкото руско и съветско РЕБ и ПРО ( «Бук-М2Е», «Панцир-С1», С-125 «Печора-2М», «Квадрат-М», «Оса-АКМ» и «Стрела-10»), унищожи 71 Томахавки и други западни ударни средства има за какво да се замислят американските ястреби.Втори провал ще довърши и без друго загубеният им военен авторитет.
Иран е сега е сравнително добре подготвен за отразяване на атаки и за съкрушителен отговор в направление от суадитците,емиратствата и въобще в северно направление.
Базите на САЩ в близост,най-вероятно ще бъдат разорани от ирански ракети.Израел не е сигурен,че прехваленият му „Купол“ ще е в състояние да го опази.
Работата е там, че последните 20 години компонентите на ПВО на Иран се развиха доста. Русия и Китай помогнаха сериозно.
Значително усложни задачата на американски, израелски и арабски и коалиционни тактически ракети, наличието на детектори 76N6 универсални кули 40V6DM в радиотранспортните отряди S-300PMU-2 „Favorit“, предназначени за значително увеличаване на радио хоризонта за насочване на радари и 30H6E2.
На въоръжение са 4 руски зенитни ракетни комплекса на далечни разстояния C-300PMU-2 със 6,6-махови прехващачи 48N6E2),
29 „Тор-М1″, няколко достатъчно добри зенитни комплекси «Bavar-373″,(и китайците не спят),PFAR-радар с 99% вероятност, модерни китайски радиоелектронни радарни системи.
Висок клас гама радар за откриване и насочване «Наджмл-802“ ( работещ в дециметровия S-обхват и е предназначен за откриване на балистични цели и малки прецизност оръжие),
Руският АЕВ радар „Скай-VCA“ за отдалечено и ранно предупреждение и радар тип «Ghadir» метровия обхват.
Тези радари са в интегрирани в мрежа-ориентирана система за противоракетна отбрана на Иран, който от няколко години има своя собствена централа близо до Техеран, за покриване на посочените по-горе видове системи за противовъздушна отбрана, както и други системи.
Най-вероятно Иран срещу заплащане може да разчита на руските и китайски сателити,за които има „обосновани предположения“,че могат да блокират американските в необходимия момент,без това да може да се таксува като агресия.
Радарите «Ghadir» могат да се откриват не само тактически изтребители Военновъздушните сили на САЩ, Саудитска Арабия и Израел, но също така и среден обсег на балистични ракети DF-3А и DF-21 на саудитците.
