Автоматичната междупланетна станция на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ засне тази снимка на „Опортюнити“ на 20-ти септември. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
6 октомври 2018 г. 20:00 ч.
Светослав Александров. На 11-ти септември НАСА започна активни опити да се свърже със стария марсоход „Опортюнити“. Последният радиосигнал от него бе получен на 10-ти юни, след което той престана да отговаря на команди от Земята поради гигантска прахова буря, която затъмни цялото небе над него. Сега бурята е свършила и ръководството на мисията очаква марсоходът да се събуди и да изпрати към радиосигнал. За съжаление месец септември мина и замина без това да се е случило.
Но на 20-ти септември автоматичната междупланетна станция „Марс Риконисънс Орбитър“ успя да прелети над марсохода и да го заснеме. Това даде възможност на екипа да разбере поне отчасти какво може да е станало. Получената снимка показва, че „Опортюнити“ е прашен – толкова прашен, че още дълго време може да не получим радиосигнал.
„Знаехме няколко дни след като изгубихме радиоконтакт, че ще изминат три, четири, пет месеца, преди се да чуем с „Опортюнити“ отново“, съобщава Майкъл Стааб от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. В продължение на месеци някои хора от екипа предполагаха, че най-ранната възможност за повторна радиокомуникация ще е в средата на септември. Но дали това щеше да се случи, зависеше от количеството прах, попаднало върху слънчевите панели.
Поради това фактът, че сме вече октомври, а от „Опортюнити“ няма ни вест, ни кост, не притеснява особено екипа. Поне не все още. Съдейки от това, което знаем за Марс и това, което се е случвало преди на повърхността му, неизбежното е факт – слънчевите панели са покрити от известен слой прах. Това показва и снимката, получена на 20-ти септември от „Марс Риконисънс Орбитър“. Не е възможно да се оцени на базата на няколко пиксела, в които се побира марсоходът, колко точно е количеството прах. Но е ясно, че е доста. Тези пиксели са червени, а не сини. Червеното значи прах, а синьото би било показател за чисти слънчеви панели. „Ако марсоходът беше чист, щеше да видим повече синьо в пикселите, а не червено и така можем да заключим поне от това изображение, че марсоходът и околната среда са много по-прашни, отколкото преди да започне бурята“, потвърждава Стааб.
Екипът на НАСА планира да прослушва района от Марс, където „Опортюнити“ работи, поне до края на януари 2019-та година. Добрата новина е, че на Марс скоро започва сезонът на ветровете. Историята показва, че периодично на Червената планета духат достатъчно силни ветрове, които могат да отвеят натрупания прах. Това е и една от причините, поради които „Опортюнити“ работеше в продължение на повече от 14 години. Сезонът ще започне някъде към средата на ноември и ще продължи до края на март. Екипът на „Опортюнити“ не може да направи нищо друго, освен да чака.
Като цяло работещите по проекта считат, че по време на праховата буря самият прах е действал като топлинен изолатор и поради това температурата на повърхността на Марс не е паднала до толкова ниски нива, че да се повредят електронните компоненти на „Опортюнити“. Сега, след като бурята е приключила, повърхността става по-студена: отново напълно естествено. Има обаче още една добра новина: лятото там, където „Опортюнити“ се намира, тепърва ще започне на 16-ти октомври. Тъй че притеснения за фатална повреда все още няма. „Тепърва навлизаме в лятото и температурите няма да са все още твърде ниски, че да повредят нещо на марсохода“, казва Стааб. „Единственото ни притеснение е прахът“.
Но макар че ветровитият сезон ще започне към средата на ноември, има и една не много приятна новина – възможностите за цялостно прослушване на Марс тогава няма да са големи. Новата спускаема мисия на НАСА „ИнСайт“ ще кацне на 26-ти ноември. Новите пристигащи мисии на Червената планета винаги са приоритетни – антените на Дийп Спейс Нетуърк винаги трябва да са готовност, особено в случай че нещо непредвидено се случи.
С оглед на това, че праховата буря беше прекалено силна, на борда на „Опортюнити“ вероятно са се случили няколко аварийни ситуации: едната е аварията на ниската мощност – на Марс е било толкова тъмно, че марсоходът автоматично се е изключил, за да пести електроенергия. Другата е т.нар. „ъплос авария“ – „Опортюнити“ толкова дълго не е комуникирал със Земята, че компютърът му си мисли, че има някаква повреда в комуникационните системи. Третата е авария на системния часовник – електроенергията не е стигнала дори за неговата работа, което би довело до това „Опортюнити“ да не знае колко часа е и така да се опитва да се свързва със Земята през неочаквани периоди.
За да увеличи шанса да се свърже с „Опортюнити“, екипът прави както пасивни прослушвания (марсоходът е така или иначе програмиран да се свърже автоматично със Земята, когато се събуди), но също така и активни: изпращането на команди. Изпращането на команди се прави в случай че марсоходът се събужда, но електроенергията не достига, за да се задейства автоматичната програма – защото денят свършва, вече е нощ или просто панелите са твърде прашни. Тогава марсоходът се самоизключва отново. Екипът обаче решава да налучка времената, в които „Опортюнити“ може би е буден – ако командата е получена и той е буден, „Опортюнити“ ще отговори незабавно.
Най-дразнещото и изнервящото за екипа е, че освен запрашаването на Марс, хората по проекта не знаят абсолютно нищо за текущото състояние на „Опортюнити“. Има само две неща с които те разполагат: снимката от „Марс Риконисънс Орбитър“ и измерването на кофициента тау, който показва запрашаването. Освен това нищо друго не е ясно – включително дали „Опортюнити“ изобщо е в състояние да се събуди чисто физически. Най-голямата неизвестност е състоянието на батериите му.
„Ние проведохме няколко дискусии относно това какво се случва с батериите, когато са слабо заредени и стоят изстинали в продължение на месеци“, оповестява Стааб. „Има вероятност електролитът в батериите да започне да преципитира извън разтвора и да увреди капацитета им, но ние не знаем това и не разполагаме с никакви данни, които могат да ни кажат, че това е нещото, което може да се случи“.
Но благодарение на сегашните модели за състоянието на електроенергията на борда, предсказанията са такива, че роботът и неговите инструменти би следвало да са оцелели през марсианските нощи без нищо да се увреди. Поради това се смята, че единственото, от което „Опортюнити“ има нужда, е малко вятър, който да издуха праха и тогава дългоочакваният сигнал ще дойде.
„Като цяло аз не съм особено притеснен, че все още не сме се свързали с марсохода“, съобщава Бил Нелсън от екипа. И повечето (макар и не всички) са съгласни с него. Засега най-трудното е чакането и от се отразява на работещите. „Моралът е разклатен“, признава Стааб. Но въпреки това все още нищо не е загубено. „Знаем, че ако праховият фактор стигне 0.5, 0.6, тогава разполагаме с голям шанс да сме в състояние да се свържем отново с марсохода. Разполагаме все още със седем седмици до средата на ноември, когато ще започне почистващият сезон. Ние работим с това, с което разполагаме и просто ще продължим напред и да правим най-доброто, което можем“.
Мисията е финансирана до края на фискалната 2019-та година. Нека никой да не се безпокои все още – няма шанс НАСА да дръпне шалтера поради факта, че „Опортюнити“ е стар и му е време да си ходи.
Източник : Планетно общество
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
