Тайните на мистичните мостове
By Starry Travel on септември 15, 2014
Мост, свързващ две отделни места, е символ на прехода – така се е възприемал от всички народи, още откакто е започнало строителството на мостове. От древни времена, в съзнанието на хората, мостовете са били свързвани с прехода на душите в отвъдния свят и следователно със смъртта.
В някои митологии мъртвите преминавали в отвъдното по мост, построен от боговете. По митичния мост на Ужаса, който е не е по-широк от конец, преминавали мъртвите в края на дългите си странствания през долината на смъртта. Мюсюлманския мост на душите As-Sirāt е по-тънък от косъм и острието на меч. Той води през самия център на ада и всеки, който не може да мине по него, пада в огнената бездна.
В продължение на векове хората са вярвали, че изграждането на мост не е възможно без намесата на по-висши сили, така че има много суеверия, свързани с мостове. В Испания, например, се е смятало, че първото преминало по моста живо същество, бива отвлично от дявола. Ето защо, първо по новоизградения мост пускали да мине черна котка. А в Германия, се говори, че един свещеник бил отлъчен от църквата, защото построеният от него мост бил твърде хубав: не можела да се допусне мисълта, че на това е способен един благочестив християнин.
Легендите, свързани с изграждането на мостове са много. В повечето от тях дяволът изгражда или помага да се изгради мост с условието, че за награда ще получи първото живо същество, което премине по готовото съоръжение. Нечистият, разбира се, има предвид човешко същество, чиято душа по този начин той може да получи, но обикновено хората съумяват да го надхитрят, изпращайки първо животно или птица.
В немска легенда се разказва, че строителят на моста Alte Brücke – Sachsenhausen във Франкфурт не е имал време да завърши строителството в срок и помолил за помощ Сатаната. Те се договорили за цената. Както обикновено, това било първото живо същество, което минело по моста, но строителят избегнал тази уговорка, като пуснал по току-що завършения мост един петел.
Подобна легенда разказват за Дяволския мост, в близост до италианския град Борго а Моцано (Borgo a Mozzano). Пред неговите жители стояла почти неразрешима задача – всеки път, когато те се опитвали да изградят моста над реката, той всеки път се разрушавал още по време на строителството. След поредния неуспешен опит стари местни жители си спомнили, че някога младо момиче на име Маддалена спасила душата си от лапите на Сатана именно на това място. Тогава веднага им идва на ум, че кралят на мрака, разрушавайки моста, просто отмъщава за миналия си неуспех. И тогава, след като обсъдили ситуацията, жителите на града се решили на сделка с дявола, като тържествено му обещали, че ако той им позволи да построят моста и го защитава, то ще може да прибере душата на първото живо същество, което премине по него! Мостът бил вдигнат и дошло време да изпълнят условието, но местните власти се измъкнали от ситуацията – вместо човек пуснали напред едно бездомно куче. И дяволът се предал. Оттогава са изминали хиляда години и старият мост, наречен Дяволски стои и до днес твърд като скала.
Вярвате ли в Дявола? А в легендите?
В България има няколко турситически забележителности, носещи името Дяволски мост. Но тук ще Ви разкажем за Дяволския мост, който се намира на 400 м. надморска височина в Източния дял на Родопите в Южна България и който е дело на човешка ръка.
Дяволският мост попада в пределите на община Ардино и се протяга над живописния пролом, образуван от водите на река Арда. Отстои на около 5 км от село Гълъбово, на около 10 км от град Ардино, на около 40 км от областния град Кърджали и на около 40 км от Златоград .
Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVI в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път Вия Игнасия, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.
По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името Шейтан кюприя (в превод от турски Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон (шестоъгълник), който днес изследователите наричат Печатът на Соломон.
Легенди за Дяволския мост
Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.
Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), обричайки по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).
Според последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста.
Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му.
За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува.
Отдалеч Дяволският мост изглежда внушително и някак антично. Но все пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист откри разковничето. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение.
Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно.
За лоша поличба се смята, ако се прощаваш с приятел на мост – това означава, че никога повече няма да се срещнете. В някои райони на Англия и досега вярват, че човекът ще бъде сполетян от нещастие, ако разговаря със спътника си, докато преминава под железопътен мост.
В Америка има маса суеверия, свързани с Моста на Залива, известен още и като моста Джеймс Слънчевия Джим Ролф (San Francisco–Oakland Bay Bridge, Bay Bridge или James Sunny Jim Rolph Bridge). Той е един от символите на Западното крайбрежие на САЩ. За него са писани множество песни и стихове. Но нито в един пътеводител, туристически справочник или рекламен проспект не се споменава за другото му – тайно предназначение.
Още при построяването му през 1937 г., мостът се превърнал в магнит за хора, желаещи да сложат край на живота си. Какво привлича самоубийците към това място? Защо по най-груби сметки през последните десетина години оттам са скочили 85 човека, докато от съседния мост – само 14? Отговорите на тези въпроси търсят американски психолози и парапсихолози, които са единодушни, че мостът има някаква особена аура. Ако човек е склонен да сложи край на живота си чрез самоубийство, тази аура го подтиква към такава стъпка.
Аналогична слава има и моста над река Колорадо в Лос Анджелис, построен през 1913 г. От него се твърди, че се е хвърлила и изчезналата дъщеря на Ал Бано и Ромина Пауър – Иления. Парапсихолози, занимаващи се с изследване на причините, които подтикват хората да се самоубиват тъкмо на този мост, са на мнение, че ги съблазнява призракът на архитекта, който половин година след пускането на моста в експлоатация, паднал от него във водата. Тялото му така и не било намерено. Няколко оцелели самоубийци твърдели, че призракът на мъж в строителна екипировка ги придумвал да преминат на другата страна, където всички са щастливи и свободни. Други изследователи обаче твърдят, че въпросният призрак никога не е бил виждан от хорски очи. За сметка на това лампите над моста понякога започвали да светят в яркосин цвят.
Както показват наблюденията, склонност към самоубийствени скокове понякога проявяват не само хората, но и животните. Едно от известните в това отношение места е мостът в Дъмбартън, Шотландия. От 1950 г. оттам са се метнали поне 50 кучета. А може да са и много повече. Жертвите са предимно от породите лабрадор, коли, ретривър. Самоубийствата, като правило, се случват в редките за тази част на страната ясни дни, а кучетата скачат в бездната от една и съща страна на моста.
Легенда гласи, че някога от това място баща хвърлил детето си, като предполагал, че е обладано от дявола. Домашното куче се хвърлило след него. Оттогава датират немотивираните кучешки скокове в бездната. В последните години броят на лаещите самоубийци е рязко нараснал – до 6 случая на година. В келтската митология долината, в която всичко това се случва, е известна като място, където небето и земята се срещат.
Всяка година в околностите на Елмур, щата Охайо, може да бъде видян призрак на мотоциклетист без глава (The Legend of the Elmore Ghost Rider). Това се случва винаги на 21 март. На тази дата млад, току що демобилизиран войник, бързал за среща с любимата си. Но когато пристигнал във фермата, разбрал, че тя не го е дочакала, а му е изменила. В отчаянието си той полетял с мотоциклета си. Краят му настъпил на моста. При катастрофата бил обезглавен. Оттогава всяка година отбелязва тъжната дата, като прелита с бясна скорост по моста и по средата му се изпарява във въздуха. Местни жители твърдят, че се появявал и по друго време. Даже можел да бъде повикан – с три последователни натискания на клаксона.
Също толкова често, като и в близост до Елмур, на железопътния мост над река Taй, в Шотландия, се появява влак-призрак!
Ужасна трагедия се случва на 28 Декември 1879 г. В резултат на силна буря мостът бива частично разрушен. Не е имало време да се съобщи за инцидента и нощния влак от Единбург така и не достига до местоназначението си. В резултат на ужасната трагедия загиват стотици пътници.
Скоро след реконструкцията на моста на него започнали да виждат множество призраци на хора, чиито тела не са открити след инцидента. В допълнение към това, няколко години по-късно, на моста за първи път е забелязан призрачен влак. Оттогава той се появява на мястото на трагедията веднъж годишно, на 28 декември. Както разказват многобройните свидетели, той пристига в облаци от пара до средата на моста и изчезва, сякаш никога не е съществувал.
