Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб „Союз 3“ с космонавта Георгий Береговой през октомври 1968 година. Photo credit : Roscosmos
31 октомври 2018 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Няма спор, че 1967-ма година е една от най-ужасните в историята на космонавтиката. Първо, на 27-ми януари, по време на наземно изпитание възниква пожар в кабината на кораба „Аполо 1“, който води до смъртта на астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи. Броени седмици по-късно, на 24-ти април, космическият кораб „Союз 1“ с космонавта Владимир Комаров се разбива в Земята след отказ на системите за меко приземяване.
Трагедиите водят до големи отлагания в космическите програми както на СССР, така и на САЩ. Американската пилотирана програма отново потръгва на 11-ти октомври 1968 г., когато излита корабът „Аполо 7“ с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Те тестват благополучно пилотирания и сервизния модул по време на дългосрочна мисия и извършват тренировъчни сближавания с изхвърлената горна степен.
През октомври същата година СССР също възобновяват пилотираните полети. На 25-то число излита безпилотният кораб „Союз 2“, който е предназначен да служи като мишена за скачване. На следващият ден е изстрелян „Союз 3“, който вече е пилотиран, с един космонавт на борда: Георгий Береговой. На 47-годишна възраст той към този момент е най-възрастният човек, който полита в космоса (рекорд, който по-късно ще бъде многократно счупван, най-вече през 1998 година, когато САЩ изстрелват 77-годишния Джон Глен в орбита).
Успешното изстрелване на „Союз 3“ е поредният триумф за космическата програма на СССР. Два месеца по-рано, на 15-ти септември 1968 година, СССР изстрелват към Луната кораба „Зонд 5“, който е модифицирана версия на „Союз“. На борда му пътуват костенурки, червеи, винени мухи, растения и други живи същества. Те са първите биологични организми, които облитат естествения ни спътник и първите, които се завръщат живи на Земята след такова пътешествие. Така руснаците посредством опитни животни доказват, че човек може да отиде до Луната и да се върне обратно жив.
На 30-ти октомври 1968 година „Союз 3“ навлиза в атмосферата и каца сред заснежените степи на Казахстан. Космонавтът Береговой се завръща в отлично здраве. Това, което от СССР премълчават, са резултатите от мисията. Официалните власти първоначално не признават публично, че скачването между „Союз 2“ и „Союз 3“ не е било успешно и че е имало единствено сближаване, без да завърши с благополучна стиковка. Този факт е признат официално чак през 80-те години, по времето на „гласност“ и „перестройка“.
Но в САЩ нещата изглеждат по различен начин: полетът е възприет за изцяло успешен. За американските власти провеждането му е тревожен сигнал, който заедно с успешния полет на „Зонд 5“ и биологичните обекти до Луната, заедно с данните от разузнавателните американски спътници за наличието на свръхтежка ракета „Н1“ на космодрума Байконур, се явява като доказателство, че руснаците са на път да пратят човек до естествения ни спътник. Това дава голям стимул на НАСА да изстреля кораба „Аполо 8“ с трима души на борда към орбитата на Луната още през декември 1968-ма година.
Скоро руснаците напълно отпадат от лунната надпревара. През февруари 1969-та година гигантската ракета „Н1“ претърпява първия си провал след старта. На 3-ти юли 1969-та година, броени седмици преди „големия скок“ на Армстронг, „Н1“ отбелязва втора авария, при това секунди след изстрелването. Експлозията разрушава стартовата площадка. Отнема 18 месеца на СССР да я построи отново, но през това време американската програма „Аполо“ е на върха с две благополучни мисии „Аполо 11“ и „Аполо 12“ и една неуспешна „Аполо 13“, при която обаче тримата астронавти се прибират живи. След два нови провала на „Н1“ през 1971-ва и 1972-ра година СССР окончателно се отказва от пилотираните лунни мисии. Смъртната присъда на програмата „Н1-Л3“ за изпращането на човек на Луната е подписана официално през 1976-та година. Но това е поредното събитие, което остава скрито за обществеността чак до епохата „гласност“.
За сметка на краха на лунната програма на СССР, с успеха на Береговой започва дългогодишна серия на експлоатацията на пилотираните кораби „Союз“, като до този момент има само още една фатална катастрофа (на тричленния екипаж на „Союз 11“). Макар и тези кораби никога да не политат до Луната в пилотиран режим, те извозват множество екипажи до съветските орбитални станции „Салют“ и „Мир“, а днес са единственият начин за достъп до „Международната космическа станция“. Колко ли още време ще продължи това? Вероятно до няколко седмици СпейсЕкс и Боинг ще са готови с пилотираните си кораби, но дори и след като техните полети потръгнат, НАСА ще продължи да закупува някои места на „Союз“, същевременно превозвайки руските космонавти на новите американски машини. Така че епохата на „Союз“ все още не е приключила.
За повече информация: НАСА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
