През 1769 година шотландският лекар Уилям Кълън за първи път ползва терминът „невроза”. С него той обозначава болестите, пораждащи смущения в личността. Именно това понятие е, което се възприема и от самия Зигмунд Фройд. Известният психоаналитик влага в него значение на болест със симптоми, които са свързани с психичен конфликт, останал от детството, който е изтласкан в несъзнаваното на личността.
Днес е прието под „невроза” да се разбира това състояние, което е обусловено най-често от тежко преживявани стресови ситуации. Такива, които сриват психическата адаптация, предизвикват изтощение на нервната система, тревога и вегетативни нарушения. В тази връзка и са изведените от науката основни проявления на неврозата:
– Тревожност; – Отчаяна или агресивна реакция на незначителни стресови събития; – Лесно изпадане в състояние на плач; – Лесно изпадане в състояние на обидчивост и ранимост; – Зацикляне върху травмиралата психиката ситуация; – Снижени показатели за памет, внимание, спос обност да се разсъждава; – Чувствителност към силни звуци, ярка светлина, температурни промени; – Разстройство на съня – трудно заспиване поради превъзбуденост, а сънят е повърхностен и тревожен, в резултат на което е водещ до недоспиване; – Вегетативни нарушения – прекомерно потене, сърцебиене, проблеми с кръвното на лягане; – Сексуални разстройства;
За типични състояния на неврозата се считат перфекционизмът, натрапливостите, хистерията, анорексията, страховата невроза и други, като причините за появата на невроза, обикновено в някаква комбинация по между си. Най-често са:
– Продължителни психоемоционални и физически натоварвания без възможност за почивка; – Психично изтощение, настъпващо в следствие на невъзможност да се доведат започнатите работи до край; – Генетична предразположеност; – Работохолизъм; – Боледуване;
Неврозите довеждат до силно изразени нарушения в трудоспособността. На засегнатите може да се случи да им е невъзможно да изпълняват каквато и да било работа. Също така са налице и конфликти с близките и приятелите, тъй като болните са раздразнителни, проявяват нетърпимост, обидчиви са.
Най-разпространеното проявление на неврозата е тревогата. Тя се проявява в следните разновидности:
– Емоционална тревога – постоянни тревожни мисли или тревожни очаквания, опасения за някакви конкретни събития (минали и/или предстоящи). – Физическа тревога – невъзможност за отпускане, мускулно напрежение, усещания за усукване в гърдите. – Моторна тревога – необходимост от постоянно движение, за да се намали тревогата, примерно постоянно поклащане на крак.
Лечението на неврозата се осъществява от психиатър индивидуално за всеки болен в зависимост от произхода на заболяването. Само така може да бъде назначено ефективно лечение.
Ползвана литература: Речник по психиатрия, Larousse, 1993
Автор: психолог Людмила Боянова
