На 30-ти ноември бе премахнато защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC), след което беше получено това изображение на повърхността на Марс. Изглежда, че при самото спускане се е вдигнало съществено количество прах, който вероятно е проникнал под покритието и поради това се забелязват полепени по обектива прашинки. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
1 декември 2018 г. 10:45 ч.
Светослав Александров. Екипът на марсианската мисия „ИнСайт“ изпълнява традицията, положена от предходни мисии като „Спирит“, „Опортюнити“, „Феникс“ и „Кюриосити“, при които всички заснети снимки се качваха в публичното пространство в реално време. На четвъртия ден след кацането на „ИнСайт“, т.е. на 30-ти ноември, бяха публикувани 10 нови изображения. Забелязва се, че защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC) е вече премахнато, както и че роботизираната ръка на апарата е придвижена. Все още снимките показват едни и същи местности, но в близките дни ръката ще се завърти и монтираната към нея камера Instrument Deployment Camera (IDC) ще направи панорамно изображение на цялата околност.
Междувременно екипът доби относителна представа за мястото, където „ИнСайт“ се е спуснал. Оказва се, че спускаемият апарат е попаднал в плитък кратер, затрупан през годините от прах и пясък. Това не е прецедент – през 2004 г. марсоходът „Опортюнити“ също кацна в малък кратер, който впоследствие бе кръстен Ийгъл. Но докато „Опортюнити“ успя да излезе от него, тъй като е марсоход, „ИнСайт“ е стационарен спускаем апарат и ще работи само на едно място.
Ръководството на мисията е твърде доволно, защото покритият с прах кратер ще позволи на пробивната машина да дълбае по-лесно. Нивото на развитие на човешките технологии е такова, че не може да се предвиди къде ще кацне даден апарат на Марс с точност до сантиметри. Ако случайно „ИнСайт“ беше кацнал на скалист терен, щеше да има проблеми както при дълбаенето, така и при установяването на инструментите на самата повърхност. Наличието на голяма скала в района можеше и да попречи на спускаемия апарат да разтвори един от двата слънчеви панела. Слава Богу, такава скала няма – и двата панела са разгърнати успешно. „ИнСайт“ генерира повече електрическа мощ от всеки друг спускаем апарат, кацнал в миналото на Марс.
Другата радостна новина е, че наклонът след кацането е едва 4 градуса. Приборите на борда щяха да срещнат затруднения, ако наклонът бе повече от 15 градуса.
Напомням на читателите, че мисия „ИнСайт“ бе изстреляна на 5-ти май от космодрума Ванденберг в Калифорния. Очаква се основната научна програма да трае около една марсианска година, която се равнява на две земни години. Мисията, макар и да е ръководена и координирана от САЩ, има сериозно международно участие. На борда й има сеизмометър, построен от космическата агенция на Франция, пробивната машина е немска, а метеорологичната станция е създадена от Испания. Също както астронавтите на мисиите „Аполо“ и луноходите на СССР сложиха отражатели на Луната, така и на „ИнСайт“ има монтиран отражател, построен от космическата агенция на Италия. Така спускаемият апарат ще е полезен дълго време след като престане да функционира – отражателят ще може да се използва за десетилетия напред, тъй като ще отразява пасивно лазерното лъчение, изпратено от орбиталните мисии. Напомням, че подобен отражател летя на борда на „Скиапарели“ през 2016-та година, но апаратът тогава се разби на Марс и сега Италианската космическа агенция получава втори шанс.
За повече информация: НАСА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
