14 декември 2018 г. 12:40 ч. Вчера, след 7-годишно прекъсване, от територията на САЩ отново полетя пилотиран кораб в космоса. Корабът на име „Юнити“, построен за нуждите на частната компания Върджин Галактик, достигна до височина 80 километра – или иначе казано, долната космическа граница.
Не бива да ни изненадва, че не всеки се зарадва на това постижение. Веднага се намериха хора, които започнаха да сочат с пръст, че това не може да се признае за космически полет, че 80 километра е твърде малко, че международните правила са по-инакви. Отново не ме учуди, че тези хора изобщо не са космически ентусиасти – те имат определена философска и политическа ориентация, която ги кара да отричат всяко едно западно постижение.
С такива хора изобщо не бива да се спори. На тях трябва да се напомни, че правилата са писани от хора и по нужда могат да се променят – също както бяха променени, за да бъде признат полетът на Юрий Гагарин. Когато през 60-те години стана ясно, че САЩ и СССР планираха да изпратят човек в космоса, Международната аеронавтическа федерация постави изрични правила, за да се признае постижението за валидно. Едно от изискванията бе космическите кораби заедно с пилотите да се връщат на Земята. Но когато Гагарин полетя на 12-ти април 1961-ва, инженерите все още не бяха разработили система за меко приземяване. Затова космонавтът катапултира във въздуха, за да се спаси. И когато съветските власти подадоха документите към Международната аеронавтическа федерация, те просто пропуснаха този факт. Четири месеца след полета на Гагарин, когато на Земята се завърна Герман Титов, обществеността веднага забеляза, че вторият съветски космонавт е катапултирал. Що се касае до кацането на първия, СССР в продължение на десетилетия не призна за тази гнусничка лъжа. Нарочно напомням този факт за буквоядците, които искат всички правила да се спазват. Защото, ако действително спазваме буквичката, полетът на Гагарин трябва да бъде анулиран, а вместо него за първи астронавт да бъде признат американецът Алан Шепард. И все пак Международната аеронавтическа федерация променя правилата пост фактум и отсъжда в полза на руснаците – че Гагарин е пръв.
Що се касае до това откъде започва границата на космическото пространство, по света и в САЩ се използват различни критерии. В държавите с метрична система се приема традиционно 100-километровата граница, а в САЩ, където по ред причини все още използват имперската система, се приема границата от 50 мили (=80.4 километра). И двете стойности са псевдонаучни – те се приемат само за удобство, защото хората обичат да работят с лесно запомнящи се числа. Установяването на точната граница на космоса е сложна задача, а по-рано тази година астрофизикът Джонатан Макдауъл публикува научна статия, според която по-скоро долната, отколкото горната граница е по-вярна – т.е. 80 километра плюс минус 10. Изчисленията са направени на базата на факта, че е възможно спътник да извърши пълна обиколка около Земята, ако част от орбитата е на височина 80 километра. Изчисленията на Макдауъл са в съгласие с тези на самия Карман, който през 1956-та година стигнал до извода, че границата е 83.8 километра. Карман изобщо не се е опитвал да наложи международен стандарт за космоса – той просто е искал да провери до каква височина може да лети самолет, издигайки се посредством подемна сила. Над тази височина въздухът е толкова разреден, че няма как да поддържа самолета в стабилно състояние.
Наскоро самата Международната аеронавтическа федерация призна, че изчисленията на Макдауъл са научно обосновани и обмисля да смъкне височината на границата за космоса. Федерацията също така оповести, че много от заключенията на Карман са били интерпретирани погрешно.
На снимката: космическият кораб „Юнити“ се завърна на Земята след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic
