Флагманът на руската космическа промишленост „Енергомаш” обяви своето решение да започне съвместно с китайците да разработва двигатели на свръхтежка ракета. Наистина, това решение трябва да се утвърди от правителството на Русия. Досега нашите инженери отговаряха с отказ на молбата на КНР да се споделят такива технологии. Какви методи използваха китайците, за да добият най-накрая своето?
Следващата година, може би, ще стане година на пробив за руско-китайското сътрудничество в сферата на ракетно-космическа технология. Това, в частност, стана известно в понеделник от думите на Игор Арбузов, директор на „Енергомаш“, разработчик и производител на ракетни двигатели. На срещата с колективното конструкторско бюро той заяви, че сътрудничеството с КНР е придобило „предметен характер”.
Той напомни, че през ноември на Международното авиационно-космическо изложение в Чжухай „Енергомаш” и неговият китайски аналог, Шеста академия на китайската космическа корпорация за наука и техника, подписаха протокол за разработка и производство на течно-горивни ракетни двигатели на компоненти на кислородно-керосинено гориво, кислородно-водородно и кислородно-метанно гориво.
Според Арбузов, китайците „изразяват силен интерес” към съвместна инженерна експертиза „на конструкторската документация на 480-тонен двигател”, който в КНР вече сами ще създадат за ракетата-носител свръхтежък клас.
„Ние ще изграждаме нашето сътрудничество, за да бъде безусловно изгодно и за двете страни и при това да не заплашва националните интереси и интересите на предприятието”, заяви той. Сега решението ще бъде взето от руското правителство/ то трябва да разреши или забрани подобно сътрудничество с Пекин за двигателя на свръхтежката ракета. Съответните документи на „Енергомаш” обещават да издадат около Нова година.
Любопитно е, че не по-далеч от началото на декември същият този Арбузов в интервю пред „Комерсант” очерта границите на това сътрудничество. Той подчертава, че в „Енергомаш” „никак не са готови” да предават на Китай каквито и да е технологии. Арбузов, съгласил се с това, че трансферът на технологии е моден вариант на сътрудничеството, направи уговорката, че това „ще бъде в други области, но със сигурност не в ракетното двигателостроене”. Да не би за няколко седмици това мнение да се е променило?
Както е известно, внимание при технологичното сътрудничество с Пекин проявяват много страни. Китай се слави с учението си да създава аналози на чуждестранното ноу-хау.
Китайците заимстват неведнъж, в това число и от Русия. Така, чак до 90-те години основата на китайската авиация са самолети, създадени на основата на съветските МиГ. В първото десетилетие на века нещо подобно се случва. На основата на руския изтребител Су-27СК (по лиценз започват да го пускат в Китай под името J-11) неочаквано за нас е създаден китайският изтребител J-11B.
Китайците го снабдяват със собствен двигател и частично с радиоелектроника и го предлагат за продан на други страни, така подбивайки цената на руските изтребители.
Сумата на договора, на който руската и китайската страна планират да излязат вероятно още догодина, не се разгласява. Както предполага директорът на Института за космическа политика Иван Моисеев, фактическата промяна на позициите на „Енергомаш” е свързана именно с парите. При това Моисеев не се опасява от изтичането на технологии в ръцете на Пекин.
„Технологията е бързооборотна стока, днес тя е авангардна, съвременна, а след няколко дни може да стане остаряла. Това е постоянно наблюдение”, заяви експертът пред „Взгляд”.
„Ако някоя държава е готова да плати достатъчно пари, които да устроят „Енергомаш”, то аз бих приветствал това. Видимо е, че по-рано сумата не е устройвала „Енергомаш”, а сега Китай е предложил доста добри пари. И трябва да се продава. Ако не се продава, то работата ще е на загуба”.
Говорейки за нежеланието да се предават каквито и да е технологии на Китай, Арбузов може би първоначално е лъгал. Според старшия научен сътрудник на Далекоизточния институт на РАН Василий Кашин, в случая сътрудничеството с Китай всъщност произтича от продажбата на технологии.
„Какво? Да седим на тези технологии? Шегуваш се. Три страни могат да правят тежки носители на ракети. Свръхтежки? Ето какво имат намерение да правят китайците. И нека правят. Ако ни платят, то какво губим от цялата тази история?”, риторично пита Кашин.
Той свърза поведението на Арбузов със спецификата на преговорите с Китай по повод двигателите, които продължават вече пета година.
„Първоначално присъства комплексният въпрос за сътрудничеството с китайците. Става дума за това, че ще има насрещен обмен на технологии”, напомня Кашин. Според него, на Пекин са му нужни технологии от Русия, свързани с мощните течни ракетни двигатели за перспективни ракети-носители. А на Москва биха били много нужни китайските технологии, свързани с производството на електронните компоненти за космическите техники. Както отбелязва Кашин, проведени са „много дълги, сложни, объркани преговори”. Засега не се съобщава публично дали е постигнат успех.
Според Кашин преговорите за двигателите „са свързани не с това, че „Енергомаш” или някое отделно предприятие е поискало това, а по-скоро с това, че се случват някакви промени на политическо равнище, за които все още не знаем. Видимо е, че се обсъждат по-мащабни проекти за сътрудничество”. Но Кашин се затруднява за каже какви точно проекти.
Не е изключено, че това е свързано с китайската космическа програма, която сега се развива с ускорени темпове. За нея са нужни свръхтежки ракети-носители, каквито да могат да изнесат в орбита над 50 тона товар. Сега такава ракета – Falcon Heavy – е налична единствено в САЩ. Тя доставя в това число и за МКС. А тя, както е известно, си остава основно руско-американски проект без китайско участие.
„Китай създава собствена космическа станция. Все още не се знае как ще стане, но успехи в това направление вече има”, заяви пред „Взгляд” ръководителят на групата за Китай в ИМЕМО на РАН Василий Михеев. Той подчертава, че за Москва сътрудничеството с Пекин по ракетно-космическата програма е много изгодно, при това не само от финансова гледна точка. Нали това сътрудничество може да осигури достъп до китайската космическа станция, което ща бъде много важно при проблем с МКС, която е много стара”.
Срокът на употреба на МКС изтича през 2024 г., но в момента, както напомня експертът, се обсъжда идеята експлоатацията ѝ да продължи до 2030 г.
„Не е изключено, че Москва се надява на отстъпки от Пекин. Руснаците някога отказват да вземат със себе си китайците в проекта за МКС. Но сега помощта за създаването на свръхтежката ракета теоретически може да стане добър билет за пропуск на бъдещата китайска станция”.
Превод: В.Сергеев
