Епопеята с американския втечнен газ, която уж трябваше да изтласква от европейския пазар руския „Газпром”, продължава вече няколко години.
Съвършено аналогични приказки се разказваха за „шистовата революция, в резултат на която САЩ ще залеят целия свят с шистов петрол. Но този отрасъл в САЩ в момента преживява, меко казано, не най-добрите дни – повечето добиващи компании са затънали до уши в кредити, най-богатите находища са вече на границата на изчерпването, а липсата на загуби (да не говорим за печалбата), така и не са достигнати. И най-вероятно никога няма да бъде постигната.
И какво имаме в наличност. Няколко терминали за втечнен газ в Европа: четири във Великобритания (те не са ни интересни, защото тя напуска ЕС, а и никой не е имал намерение да прокарва до нея тръба от Русия), четири във Франция, седем в Италия, в Испания работят шест, а още три се строят (макар и доставките от тях ще идват от Магреб), по една в Белгия, Холандия, Португалия и Гърция.
Някои от терминалите за втечнен природен газ (особено в страните под външен контрол на Съединените щати) са нерентабилни – например полските и литовските не се изплащат.
Дори когато терминалите за втечнен природен газ работят нормално, те най-често консумират газ извън САЩ – от Норвегия, Алжир, Мароко, Нигерия и т.н. Делът на действителния американски газ в Европа е незначителен, той дори не надхвърля 0,7%.
За сравнение, през 2017 г. Русия доставя 194,4 милиарда кубически метра на европейския пазар, а САЩ – по-малко от 2 милиона тона ВПГ (около 3 милиарда кубически метра). Това означава, че е 65 пъти по-малък от Русия.
Освен това е ясно защо американците трябва да политизират този въпрос в най-голяма степен – те не могат да направят нищо с руския пазар на газ чрез чисто пазарни механизми. Тъй като газът от тръбопроводите е по-надежден (по-стабилен), по-евтин и често с по-високо качество.
Ето защо думите на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през лятото, че „ЕС е готов да инвестира в изграждането на нови терминали за получаване на ВПГ, главно от САЩ, ако цените са конкурентни”, могат да се приеме само като превъзходно подигравка.
Защото те няма да бъдат конкурентни. ВПГ се използва по принуда, когато няма други налични методи за доставка на газ. Доказателство за това е простият факт, че повечето от терминалите, които вече са построени, работят слабо, с непълен капацитет. Съществуващият европейски капацитет може да побере около 160 милиона тона, но в действителност през 2017 г. общият европейски внос възлиза на едва 47 милиона тона, т.е. малко над една четвърт от основия капацитет.
Така че всички ужасяващи истории за изтласкването на „Газпром” от европейския пазар са нещо абсолютно нереално. И всички участници в процеса са наясно с това: Русия, европейците и самите американци.
Тъй като икономиката е по-силна от политиката, а политиката е само надстройка, обслужваща икономиката. Това е А и Б, другари.
Имам още един аргумент, който по някаква причина досега никой не е цитирал в такива съображения. За да се изгони или поне значително да се изтласка Русия от европейския газов пазар, американците абсолютно не разполагат със съществуващите транспортни възможности. За това те се нуждаят от около 100 до 150 газови танкери.
И ако планират наистина да се възползват от този пазар, тогава, според логиката на нещата, те би трябвало да поръчват нови транспортни кораби за следващите години. Но такава дейност не се забелязва в американските (и в другите) корабостроителници. Никой няма да изгради такъв брой газови танкери.
И това означава само едно нещо – никой в бизнес средите не вярва наистина, че американците ще могат да се възползват от този пазар. Затова никой не инвестира в безнадеждното и нерентабилно събитие.
Продажбата на малко количество ВПГ на завишени цени на полските или балтийски русофоби е хубаво нещо. Малка частна афера на отделни бизнесмени и политици, които лобират за техните интереси.
Но за да се получи широкомащабно разширяване на американския втечнен газ на европейския пазар – това са напълно различни размери и условия. Всеки разбира степента на илюзорност на такива проекти.
И така, опитите да се предотврати изграждането на нови руски газопроводи отново са частни прищевки на отделни американски политици, които имат своя собствена изгода от продажбата на ВПГ на различните „много независими” страни-лимитрофи. Не е нужно да разглеждате това като някаква дълбока дългосрочна стратегия. Както и в случая с нахлуването в Ирак, това е просто бизнес.
Превод: В.Сергеев
