Икономическата евроинтеграция предизвиква все повече недоволство в Украйна. В украинското МВнР признаха пълната ѝ профанация. Защо надеждите за икономическо чудо се превърнаха в чудовищен провал на Украйна?
Европейският съюз, въпреки обещанията, не вижда за Украйна възможност за интеграция в своя пазар, смята съветникът във Външното министерство на Украйна Тарас Качка.
Единственото изключение в настоящия дневен ред е енергетиката и това потвърждава общото правило. Украйна не може да наложи на ЕС интеграционната логика на Споразумение за асоциация”, написа той в статия за изданието „Зеркало недели”.
Според украинския политик все още няма разбиране как изпълняването на споразумението се отнася към икономическата интеграция. Особено много този проблем се забелязва на примера на Споразумението за оценка на съответствието и приемствеността на промишлената продукция. През последните години Украйна няколко пъти докладва за съответствието на своето законодателство на това на ЕС в сферата на техническото регулиране на промишлената продукция”.
„И вече няколко пъти съобщаваха, че всеки момент ще започнат преговори за споразумението ACAA, тоест за взаимното признаване на изискванията към промишлената продукция… Но със самото заключение се творят някакви чудеса. Всички обещания за „всеки момент” се оказаха заобикалки”, сочи съветникът в министерството.
В Брюксел съзнателно отлагат сключването на споразумение в тази сфера. В първата четвърт на 2019 г. страните се договориха само да „изучат възможността за начало на оценка на инфраструктурата на Украйна от страна на ЕС”. „Тоест дори не започна самата оценка, която би дала основания за формално провеждане на преговори, а само да се обсъди възможността за такава. И така, споразумението, толкова необходимо за промишлената интеграция на Украйна с икономиката на ЕС, се отлага отново”, заключва Качка.
Генералният директор на Украинския аналитичен център Александър Охрименко обвинява в бездействие министерството на икономическото развитие на Украйна. В споразумението за асоциация много важен е пети раздел. Той предполага, че Украйна трябва да проведе хармонизация на стандартите с ЕС. С това трябва да се занимава министерството на икономиката. Но, честно казано, те проточиха работата”, смята Охрименко. Според него, по-рано ЕС дори е отделил 1,2 милиарда евро и част от тези пари трябваше да се използват за хармонизирането на стандартите и техническите условия. „Парите са изхарчени дявол знае за какво, а резултати няма”, смята Охрименко.
А ако всичко това бъде направено правилно, то Украйна би могла да извърши икономическо чудо, смята украинският икономист. Защото единните стандарти и технически условия биха дали възможност за всеки украински предприемач да доставя своята продукция в Европа без допълнителни проверки. „Защо Полша има толкова добър ръст? Защото в Полша малките предприятия изпълняват поръчки за германските без каквито и да е допълнителни документи, не е нужно всеки път да се обяснява, да се доказва нещо. Това би дало възможност и за Украйна, защото тогава тук и в най-дълбоката провинция би се открил цех на френски или испански завод, който да произвежда продукция и без каквито и да е допълнителни изисквания да правят доставки по цялата страна. Но нашето министерство на икономиката вече пет години прави всичко друго, но не това, което трябва”, обяснява Охрименко.
Но за какво им е на европейските държави да инвестират в украинската икономика с висок политически риск, след като я има Полша – членка на ЕС? Още повече, че евтината украинска работна ръка и без това сама отива да работи там.
Това, че икономическата евроинтеграция е театрална постановка, бе известно от самото начало. В самото споразумение между Украйна и ЕС пише, че на взаимно откритите пазари се отделят цели 10 години. А преминаването към европейските стандарти на украинската икономика трябва да се състои в течение на пет години. Тоест никой по начало не е бързал да открива огромния европейски пазар за украинците. Затова и Брюксел може да си позволи да обсъжда интеграцията с Украйна толкова дълго, колкото му се иска. Никой в Европа не се интересува какво ще стане с украинската икономика за тези 5-10 години.
Технически, украинските фабрики не са в състояние да преминат към европейските стандарти. В крайна сметка хармонизирането на техническите регламенти и стандарти означава фундаментални промени както в производствените методи, така и при контрола на качеството и при сертифицирането. За да се премине към стандартите на ЕС, е необходимо първо да се премахнат старите стандарти, да се преустрои напълно индустрията и земеделието в Украйна. И това, както се изчислява, изисква инвестиции от десетки милиарди долари – включително разглобяването на старо оборудване и закупуването на ново чуждестранно, в противен случай няма да се произвежда продукция в съответствие с европейските стандарти.
Западните инвестиции обаче не идват – нито в откриването на ново производство на мястото на старото, нито в създаването на заводи от нулата на открито поле. Много предприятия, които изведнъж загубиха своя основен пазар – Русия и ОНД, просто затвориха. Тъй като споразумението за зона за свободна търговия с ЕС изключва едновременното участие на Украйна в митническия съюз с Русия. Брюксел в това отношение е не по-малко жесток. Въпреки че Киев може да извади компромисни решения, които да са предимно от полза за собствената му индустрия.
В същото време преходът към стандартите на ЕС в селското стопанство, например, изобщо не означава подобряване на качеството на стоките. Генетично модифицираните продукти, съгласно споразумението, се равняват на обикновените стоки. Освен това стандартите за санитарен контрол на ЕС не се отнасят до продуктите, отглеждани в малките частни украински стопанства.
В същото време Киев не може да повлияе на европейците и да подобри ситуацията с всевъзможни ограничения – няма лостове на влияние. Украйна, например, вече изрази недоволство от твърдите квоти за безмитен износ на украински селскостопански продукти за ЕС. Квотите се избират през първите няколко месеца на годината. Така че тази година до април Украйна напълно изразходва квотите за мед, малц, пшеничен глутен, преработени домати, сокове от грозде и ябълки, както царевица и пшеница. След това и се налага да доставя тези продукти вече с мита, което ги прави по-малко конкурентни. Призивите на Киев за увеличаване на квотите дори не се разглеждат в Брюксел.
В резултат на това зоната за свободна търговия с ЕС не доведе Украйна до икономическо чудо или европейски стандарт на живот. Напротив, според изчисленията на Александър Колтунович от партия „Украинският избор”, общо преките загуби на Украйна при износа на стоки за европейския потребителски пазар за четири години възлизат на 5.8 млрд. долара. Това са то условията на свободната търговия с ЕС.
Отрицателното салдо на търговския баланс между Украйна и ЕС, което се увеличава всяка година, остава. През 2014 г. е минус 2,3 млрд. долара, през 2017 г. – вече минус 4,5 млрд. долара. Това означава, че европейците са в състояние да увеличат продажбите на своите продукти за сметка на Украйна, но украинците не. „Нарастването на украинския износ на европейския пазар през последните години се дължи само на увеличаването на търсенето на суровини”, смята Колтунович.
Разбира се, европейците могат да бъдат разбрани – те защитават собствените си фермери, които просто ще фалират под натиска на Украйна, богата на чернозем. И индустриалните стоки, произведени в Украйна, са просто ненужни за европейците – те имат свои собствени световни гиганти. Един прост пример е украинската автомобилна индустрия.
Превод: В.Сергеев
