Остро писмо до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и до еврокомисаря по правосъдие Вера Йоурова са изпратили от авторитетната международна организаци МЕДЕЛ (Европейски магистрати за демокрация и свободи). Поводът са последните доклади за Румъния и България и случващото се у нас и у съседите.
От МЕДЕЛ приканват ЕК да изиска от българските власти допълнителна информация по поставените теми.
Ето писмото:
До
Г-н Жан-Клод Юнкер
Председател на Европейската комисия
Г-жа Вера Йоурова
Европейски комисар за правосъдието, потребителите и равенството между половете
14-ти декември 2018 г.
Ваши превъзходителства,
След публикуването на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния,МЕДЕЛ – Европейски магистрати за демокрация и свободи (Magistrats Européens pour la Démocratie et les Libertés) намира за необходимо да изкаже сериозна загриженост относно заключенията, изразени в тези доклади, тъй като според нас и нашите членове, тези заключения изглеждат далеч от реалностите и в двете държави.
Смисълът на тези доклади и тяхната сила би следвало да се състоят най-вече в техния технически характер и тяхната обективност, в годността им да отразяватдействителните факти и да изразяват, когато това е необходимо, заключения, достигнати след съобразяване на различни гледни точки по чувствителни теми, стриктно обосновани с правни, фактически и непартийно обвързани аргументи.
За съжаление, обаче, считаме, че най-скорошните доклади по МСП не успяват да предложат обективен анализ и да дадат валидни препоръки, за да окажат действителна подкрепа на двете страни за напредъка на техните съдебни системи.
По отношение на Румъния, МЕДЕЛ нееднократно е коментирал въпроса с намесата на разузнавателните служби в наказателните разследвания и в съдилищата, като ясно е подчертал, че това подкопава принципа на правовата държава. Този проблем е разгледан не само в становището ни, прието на 25-ти май (и изпратено до Европейската комисия), но е и повдигнат директно пред Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на среща, проведена през същия месец.
За съжаление, очевидно повърхностното отразяване на този Доклад по МСП, пренебрегва сериозните последствия върху независимостта на съда и правото на справедлив процес, които нанася тази реалност. Намираме, че надеждността на Доклада е в голяма степен засегната, при положение че при прочита му излиза, че изказванията на политици и журналисти изглежда засягат в по-голяма степен независимостта на съда от скритото въздействие на тайните служби.
По отношение на България, намираме за изненадващо, че Европейската комисия наблюдава „стабилен напредък“ и обявява три от препоръките за „условно затворени“: независимост на съдебната система, правна рамка и организирана престъпност.
В разговорите си с експертите от Европейската комисия, Съюзът на съдиите в България (член на МЕДЕЛ) е отбелязвал сериозните недостатъци в съдебната система, тежкия и постоянен натиск върху съдии, най-вече върху председателя на Върховния касационен съд и несъответствието в правомощията между съдии и прокурори в страна, в която прокурорите продължават да са организирани в система, следваща така наречения „Съветски модел Прокуратура“.
Всички тези наблюдения и опасения, подкрепени с конкретни примери са игнорирани от експертите на Европейската комисия.
Ето някои от най-сериозните наблюдения и опасения:
Опасения относно независимостта на съдебната власт
В свое становище № 1/2001 Консултативният съвет на европейските съдии (професионална и независима организация на Съвета на Европа) посочва стандартите за независимост на съдебната власт. В тях КСЕС отправяпрепоръка, според която всяко решение, засягащо подбора, назначаването, кариерното развитие или освобождаването от длъжностна съдиите, изисква намесата на орган, независим от изпълнителната и законодателната власт, в чийто състав най-малко половината от членовете са съдии, избрани от техните колеги, чрез методи, гарантиращи широка представителност на съдебната власт.
Този най-висок стандарт е също посочен и в Препоръка № R (94) 12 на ООН за независимостта, ефективността и ролята на съдиите, както и в редица решения на Венецианската комисия.
Въпреки конституционната реформа от 2015 г., членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на България, които са избрани от съдии, нямат мнозинство пред тези, излъчени от Народното събрание. По този начин подборът, назначаването, кариерното развитие или освобождаването от длъжност на всеки съдия в България остава политически обвързано.
Венецианската комисия към Съвета на Европа публикува становище на 9-ти октомври 2017 г., в което разглежда необходимостта от по-нататъшни реформи в България, с които да се гарантира независимостта на съдилищата[1]. Тези препоръки все още не са изпълнени. Същото важи и за препоръките, отправени от Консултативния съвет на европейските съдии[2], Европейската съдийска асоциация[3] и МЕДЕЛ[4]. На практика препоръките са напълно пренебрегнати от сегашното политическо статукво.
2 . Постоянният натиск, упражняван по отношение на председателя на Върховния касационен съд
Председателят на Върховния касационен съд, съдия Лозан Панов е обект на систематичен тормоз, както чрез медии, така и от различни институции, включително и такива, принадлежащи към самата съдебна система. Ситуацията в такава степен е ескалирала, че животът и физическата му неприкосновеност са били застрашавани – болтовете на задната гума на служебния му автомобил са намерени разхлабени, а маскирани мъже са го „поздравявали“ на входа на Висшия съдебен съвет с прясно отрязани агнешки глави – заплаха, използвана от сицилианската мафия през 70-те години. И в двата случая полицията не е извършила сериозно разследване.
Това са само малка част от заплахите и натиска, на които е подложен председателят на Върховния касационен съд на България, страна, която в Доклада по МСП е похвалена от Европейската комисия за добрите резултати в борбата с организираната престъпност.
Скорошен пример за натиска, на който е подложен председателят на Върховния касационен съд,е
