Изминаха над 50 години от смъртта на Гагарин. Онова слънчево момче, което за първи път полетя в Космоса и застави планетата да притихне. Юрий Алексеевич Гагарин бе голям приятел на България. Пишещата тези редове си спомня посрещането му у нас – тълпи от хора, оформили две редици от двете страни на „Цариградско шосе“ (тогава бул. „Ленин“), крещят „Да живее!“ и хвърлят цветя. Гагарин обичаше братска България. Затова той не направи само протоколни посещения у нас, но и пожела да се срещне с обикновените хора.
Съдбата го отведе в едно училище – 138-мо СОУ, където той нацелува децата, снима се с тях и посади борчета. Училището бе кръстено на негово име и поколения българчета се гордееха, че учат там. След политическите промени на 10 ноември 1989 година, училището бе прекръстено. Тогава не бе на мода руски имена от съветската епоха да красят училищните сгради. Чие е решението не зная, но не е било най-умното. Училището е назовано на името на големия учен проф. д-р Васил Златарски.
То носи това име и до днес. Но в училищната книга и по стените на школото сияе усмивката на първия космонавт. Директорката на 138-мо СОУ „Проф. д-р Васил Златарски“ г-жа Магдалена Кръстева е умна жена. Свързана исконно с родното образование, тя прави всичко възможно, за да осигури на своите възпитаници възможно най-добрите учители. Тук работят математици, българисти, химици, биолози, физици, спортисти, отдадени всецяло на децата. Тук се труди и една от най-добрите преподавателки по испански език Елеонора Кръстева. Заслужава да бъдат споменати имената и на Катлин Златкова, и на Сани Велева, и на Ася Богоева. Все достойни педагози! И не случайно школото е обичано и желано от всички.
Но да се върнем към първия космонавт! Знаменателният полет е извършен на 12 април 1961-ва. Космическият кораб е Восток 1. Гагарин извършва пълна обиколка на земята. После е отличен със званието „Герой на СССР“. Радва му се целият свят. И баща му, и майка му са живи по онова време и се гордеят със сина герой. А той е скромен – отраснал на село, обича земята, приятелите си, родителите си. Обожава баща си, който е инвалид от Великата отечествена. Самият Юрий помни войната и освобождението на селото си на 9 април 1943-та. През 1945 г. семейството напуска напълно унищоженото от Вермахта с. Клушино и се заселва в разрушения гр. Гжатск (днес Гагарин), Смоленска област.. Тук през 1949 г. завършва шести клас на Гжатското средно училище. От есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище № 10.
През декември е приет във ВЛКСМ (комунистическа младежка организация в бившия СССР). Завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик. През август 1951-ва се записва в Индустриалния техникум в град Саратов.. Занимава се активно със спорт. В тия години се увлича по авиацията. През 1954-та посещава Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як 18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. За това време има 196 полета и общо 42 часа и 23 минути във въздуха. На 3 август 1955-та г. саратовският областен вестник „Младежка заря“ публикува статия „Ден на летището“ в която се споменава името на Гагарин. „Първата похвала в печата значи много в живота на човека“, пише след време Юрий Алексеевич. През октомври 1955-та г. е повикан да отбие военната си служба. Изпратен е в I-во Военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ “ в град Чкалов (днес Оренбург), в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него с отличие на 25 ктомври 1957-ма г. независимо от някои трудности, а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева. В края на 1957 г.
Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот.. Там извършва полети на военния самолет МИГ 15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети. Към октомври 1959 година е направил 265 часа. На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенат Гагарин като годен за космически полети. Но Гагарин не е единственият мераклия да лети. Общо 20 са кандидатите да видят с очите си Космоса. Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет.
Последната дума има Никита Жрушчов, , по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия . Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин. И не сбърква! На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб “ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали““. Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат. Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката. След героичния първи полет в Космоса Гагарин става световна знаменитост. Първото му посещение в чужбина е в Чехословакия, второто – в България. Пребивава не само в нашата столица, но в Стара Загора, и в Плевен.
Среща се с видни държавни и партйни ръководители. От май 1961-ва . Гагарин е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия “ за да получи висше образование. През 1963-та г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г. От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тези години СССР започва своя лунна програма. Един от подготвящите се за полет до Луната е Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвятВладимир комаров и Юрий Гагарин. Решено е с кораба „Союз 1 “ да лети Комаров, за да не се рискува животът на Гагарин. Полетът завършва фатално. При приземяването се разбива и Владимир Комаров загива. На траурния митинг в памет на загиналия, Гагарин обещава, че космонавтите ще научат „Союз“ да лети.
Така и се случва, корабът „Союз“ лети и до днес. През 1966 година Юрий Гагарин става почетен член на Международната академия по астронавтика. На 17 февруари 1963-та Гагарин г. защитава дипломната си работа в Академията „Николай Жуковски“. Продължава подготовката си за нови полети в космоса. Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968-ма г. е неговият пръв полет с експериментален самолет. Уви, това е последното излитане на героя към небето. Гагарин загива. Каква е причината експеиртите не могат да кажат и днес. Съветски документи, разсекретени през март 2003 г. показват, че КГБ е провела собствено разследване на инцидента в допълнение на едното правителствено и двете военни разследвания. Докладът на КГБ отхвърля всякакви конспиративни теории като посочва, че действията на екипажа са допринесли за катастрофата. Докладът посочва, че авиодиспечерът е дал на Гагарин стара информация за времето и по време на полета метеорологичните условия са се влошили значително. Наземният екип също оставя външен резервоар, закачен за самолета. Планираният полет на Гагарин се е нуждаел от добро време и никакви външни резервоари. Разследването открива, че самолетът се е превъртял или поради сблъсък с птица, или за да избегне друг самолет. Поради старата информация за метеорологичните условия екипажът е смятал, че са на по-голяма височина, отколкото са били в действителност и не са могли да изправят самолета. В книгата си „Двете страни на луната“ космонавтът Алексей Леонов си спомня, че е пътувал с хеликоптер в близост до района на полета и е чул „2 силни експлозии в далечината“.
Според него друг самолет, Су-15, е летял под разрешената височина и „без да разбере поради лошите условия, е минал на десетина метра от самолета на Гагарин, докато преминава звуковата бариера“. Последвалата турбуленция е превъртяла МиГ-а. Леонов смята, че първата експлозия, която е чул, е от счупването на звуковата бариера, а втората – от катастрофата на Гагарин. Друга теория смята, че екипажът от предишния полет е оставил един от обезвъздушителите в кабината отворен, което е довело до липса на кислород и е попречило на екипа до контролира самолета. Подобна теория е тази, че екипажът е открил отворен обезвъздушител и започнал процедура за бързо спускане на по-ниска височина.
Това спускане ги е накарало да загубят съзнание и е довело до катастрофата. На 12 април 2007-ма г. Кремъл налага вето върху ново разследване на смъртта на Гагарин. През април 2011 г. документите от комисията, създадена през 1968 г. от ЦК на КПСС с цел разследване на инцидента, са разсекретени. Документите показват, че заключението на комисията е, че Гагарин или колегата му Серьогин е направил остра маневра с цел да се избегне удар с метеорологичен балон.
Друга причина може да е опит от страна на космонавта да избегне навлизане в облак. Каквато е да е истината, Гагарин го няма. Но споменът за него остава да живее и в едно софийско училище – 138-мо СОУ „Проф. д-р Васил Златарски“. Както и в сърцата на милиони българи. И това – 50 години след неговата гибел!
