На този въпрос обикновено си отговаряме по доста общ начин така – минимализмът се свързва с малко вещи, избавя ни от задръстването по гардеробите и шкафовете у дома, дава ни възможност да потърсим главното в живота си, на което си заслужава да посветим времето си. По принцип това са правилни отговори, но в тях няма конкретика, няма достатъчно мотивировка, за да започнем да живеем като минималисти. Мога да предложа един много по-конкретен отговор. Например, да можеш, облечен само с дънки и тениска, с една раничка на гърба и с фотоапарат (телефон) в ръка, да обикаляш любими места – планини, морета, чужди страни, т.е. да пътешестваш или да се занимаваш с любима дейност, без да се ограничаваш от количеството предмети, които се чувстваш длъжен да носиш със себе си. Пътувала съм с туристически групи за 3-4 дни и някои хора носеха със себе си куфари с огромни размери. Този непосилен багаж им пречеше бързо да се настанят и да имат време за повече интересни забележителности. Ако човек може бързо да се организира, още утре може да бъде там, където ще се почувства със „заредени батерии“, изпълнен с щастие от нови изживявания и нови впечатления. Без да му тежат тегобите на хилядите домашни отговорности, неподредения дом, купищата дрехи, които вече не знае къде да сложи или тежестта от общуването с токсичен човек.
Какво може да ни мотивира да станем минималисти?
Първо – ще имаме повече средства, защото ще харчим по-малко за неща, които не ни трябват, а ги купуваме просто, за да се почувстваме за кратко добре. Ако се съсредоточим само върху вещи, които обичаме, веднага ще разберем, че сме заобиколени от хиляди неща, които просто не ни трябват. От гардероба ни „извират“ дрехи, които не носим, обувки, които не сме обували през последната година, чанти, които пазим за всеки случай, защото един ден могат да ни потрябват и т.н. Ако купуваме дреха, която с удоволствие ще носим, нека изхвърлим пет, които не сме обличали скоро и които не ни радват. Така постепенно ще започваме да харчим за ненужни неща по-малко и ще ни остават средства за други, по- важни и по-интересни дейности.
Второ – ще започнем един по-екологичен живот. Вещите, от които ще се избавим, могат да донесат радост на някой друг човек и те отново ще бъдат употребявани. Това ще доведе до верига от вдъхване на нов живот на предметите и ще намали употребата на суровини на задъхващата ни се планета.
Трето – ще започнем да живеем с по-малко стрес, защото ще се избавим от непрекъснатото иска, иска, искам… Животът ще стане по-спокоен, домът по-приятен, повече време ще остава за изживявания с любими и интересни хора. Няма да чувстваме нужда да се сравняваме с някои други хора, които имат повече вещи от нас, защото ще осъзнаваме колко натоварващо е това.
Четвърто – Ще започнем по-здравословен живот. Ще имаме време и средства, които да отделим за фитнес или планински преходи, или просто разходки из парка. Ще има време да се погрижим и за духа си, и за тялото си.
Пето – ще се освободим от тежестите на миналото. Спомените живеят в сърцето и ума ни, а не в сантименталните вещи, донесени от пътувания в чужбина, които пълнят шкафовете ни, всякакви сувенири, които ни е жал да изхвърлим. Десетки картички за празници, останали от нецифровата епоха, които също ни е жал да изхвърлим, например, защото са били изпратени от хора, които вече са си отишли от този свят. Но те няма да ги върнат! Тези хора ще продължават да живеят в сърцата, докато сме живи.
Шесто – повече ред ще цари около нас, но не защото сме станали по-организирани, а защото предметите са много по-малко. Денят започва добре, ако първото нещо, което трябва да направиш, е да си оправиш леглото за две минути. С това действие домът вече е подреден.
Седмо – минимализмът прави всеки човек по-уверен в себе си, защото престава да се асоциира с притежанието на вещите, а на собствените си качества, придобити с радостта от общуването с интересни хора или със саморазвитие.
За да живее един човек като минималист, обаче, той трябва да е покрил базовата необходимост за достоен човешки живот. Не може нищият, бедният, болният да стане утре минималист. Минимализмът е за тези хора, които живеят в достатъчно развита икономическа общност. Много от близките ни, даже, са „минималисти“, защото средата им за съществуване са силно ограничена от финансовите обстоятелства, Такъв „минимализъм“ не може да донесе щастие. Тогава остава въпросът: „Можем ли да бъдем щастливи, ако хората около нас не са?“ Минимализмът не прави човека автоматически щастлив. Не можем „да си заровим главата в пясъка“ и да не мислим за несправедливостите, грижейки се само за собственото щастие. Минимализмът може да ни помогне да направим щастливи и други хора и само заради това си заслужава да се замислим.
