Една от последните снимки на „Опортюнити“, заснета в началото на юни 2018-та. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
27 януари 2019 г. 17:05 ч.
Светослав Александров. Инженерите от НАСА започнаха изпращането на нови команди, които ще проверят различни сценарии защо остарелият марсоход „Опортюнити“ продължава да мълчи. За последен път на Земята бе получен радиосигнал от него на 10-ти юни миналата година, непосредствено преди да започне гигантската прахова буря. От тогава до сега ръководството на мисията слуша пасивно в случай че „Опортюнити“ се събуди и самостоятелно започне да излъчва, но също така и действа активно, изпращайки команди към марсохода – с надеждата, че ако е буден и работоспособен, ще излъчи незабавно радиосигнал към Земята.
Но за съжаление вече в продължение на близо осем месеца от „Опортюнити“ няма ни вест, ни кост.
В отсъствие на радиосигнал специалистите от НАСА няма как да разберат какво може да се е случило с марсохода, дали е затрупан от голямо количество прах, който не позволява на батериите да се презаредят, или пък някакъв компонент на борда се е повредил непоправимо. Екипът неколкократно подчертаваше, че по време на бурята нямаше очакване температурите на Марс да паднат до такава степен, че да увредят електрониката. Но също така няколко пъти бе подчертано, че преценките за студоустойчивост са направени на базата на фабричните параметри, а годините със сигурност са оказали влияние върху издръжливостта. Някои членове на екипа обичаха да си служат с аналогията, че има разлика между това колко време един млад човек би могъл да престои навън през зимата, без яке, на минусови температури, и колко време може да издържи възрастен човек. В случая „Опортюнити“ напомня за възрастния човек. На 25-ти януари се навършиха точно 15 години от кацането на марсохода – никога досега спускаем апарат не е работил толкова дълго време на друга планета.
Част от новата стратегия на НАСА включва отреагиране в случай, че е отказала радиоапаратурата на борда. Екипът нормално използва радиоприемници и предаватели на „Опортюнити“, които работят в обхвата на свръхкъсите вълни. Два от сценариите, които ще бъдат проверени, са дали основното радио на свръхкъси вълни е отказало, дали едновременно основното и резервно радио на свръхкъси вълни са отказали. Трети сценарий, който трябва да бъде тестван, е дали вътрешният часовник на марсохода е загубил представа за времето. На борда на „Опортюнити“ има и УКВ радио, което марсоходът използва за връзка с прелитащите над него орбитални апарати. Ще бъде пратена команда за рестартиране на бордовия часовник и за изпращане на сигнал през УКВ радиото.
„Има различни техники, с които искаме да проверим множество възможни сценарии за повреда на машината“, съобщава Джон Калас от екипа. „Например ако и двата усилвателя на предавателите са се повредили, може ли да използваме все още УКВ радиото?“
Не е изключено обаче да е отказал някой основен компонент, без който мисията не може да продължи напред. Екипът е готов и за този сценарий. На никой не му се иска да каже „сбогом“ на „Опортюнити“. Та този марсоход работи от 2004 година насам, свикнали сме с неговите снимки и откритията, които правеше.
Но всяко нещо си има край. В един момент идва време да се предаде щафетата. На Марс продължава да работи големият марсоход „Кюриосити“, който кацна през 2012 година и сега катери планината Шарп. Преди два месеца успя да кацне и стационарният спускаем апарат на НАСА „ИнСайт“, който ще изучава вътрешния строеж на планетата. Очакваме до няколко седмици да започне основната му научна програма. Изследванията на Марс не приключват с „Опортюнити“ и в един момент, щем не щем, трябва да се фокусираме повече върху „ИнСайт“ и предстоящите открития.
Ако краят на „Опортюнити“ е вече дошъл, това ще е повече от достоен завършек на мисията. Марсоходът ще си е отишъл не заради нескопосана техника, не заради фабричен дефект или някаква грешка на екипа, а заради независещите от наземното ръководство метеорологични условия на Червената планета.
За повече информация: НАСА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
