ТРЕВОГА
Тревогата идва с коси разпилени
и спира на моята тежка врата.
Не тропа, не чука, а влиза направо
и слага ръка на гърдите ми.
И утрото слънчево пак потъмнява
пролазват край мене тъга и печал,
и става страшна сега тишината
навлязла метежно през моя портал.
Неканена гостенка и нежелана,
нахално дошла и без всякакъв свян
нахлува в деня ми, мене обсебва
и кога ще си тръгне аз вече не знам.
