Що за репресии и гонения срещу журналистите у нас? Онези, които са неудобни, които са опоненти – разкриващи нелицеприятни факти, работещи и публикуващи скандални казуси, активно работещи, за да се каже на висок глас Истината?
Практиката да бъдат сваляни от екран журналисти – ей, така, за миг, с едно щракване на пръстите на поръчалия го, независимост от това, че в повечето случаи става въпрос за емблематични имена, с десетки години стаж, стана ежедневие. От скандален прецедент, който водеше до реакции и резонанс на различни нива и в различни общности, то днес вече всичко го приемат с тишина – заради страховете си или подчинени на максимата „всяко чудо за три дни“.
Запушването на гласа на журналисти, според мен, не е далновидно решение. Репресивната мярка за момента е ефективна, но в дългосрочен план?
Ще се откажат ли от разследванията си журналистите, които по силата на договорите си могат да бъдат „възмездени“ или притискани да мълчат, заради клаузите си в договора за „конфиденциалност“, лоялност към работодателя и наказуемост за действия „уронващи престижа“ му? Ще потъне ли някъде Истината, която в разследване излиза наяве само защото Той, Журналистът е отстранен или уволнен?
И какво да очакваме утре, след като върви такава масирана атака срещу емблематични имена – Йончева, Ахчиева, а вчера Милен Цветков, по-преди Ани Цолова. Има и сегашни тлеещи казуси – като този на Карбовски например. Има и още, и още …
Публиката е изцяло объркана в престрелките, когато определена партийна пропаганда, за да се защити решава да подмени Истината с уж „фалшивите новини“, изказани като факти и журналистически истини. Иначе, зад кулисите, едно телефонно обаждане е достатъчно, за да бъде отстранен/свален журналистът. Така де – да му бъде запушена устата. И колкото по-национално е нивото или по-емблематично името, толкова по-показно е „гилотинирането“.
Тази ескалация докъде ще ни доведе?
А ще има ли скоро и разстрели?
Или какво, като в Турция, ще вкарваме журналисти в затвора?
Само и само, защото задават въпроси, разкриват схеми, изобличават с факти корупция…
Знаете приносът на всеки от изброените по-горе, няма да припомням казусите и интересите на хората, които са били в казуса им.
Въпросът е: След като смелите и неудобни журналисти работят и показват всичко това в името на обществото, Правдата, Справедливостта, то кой ще ги защити след като паднат в жертва?
Защо да го правят и другите, след като така лесно може да бъде отстранен всеки по-гласовит?
А ще има ли утре лагери за неудобните журналисти, за опонентите, за онези, които имат смелостта да задават точните въпроси?
Какво става у нас? Накъде вървим?
Да, ако има тенденциозни или неверни информации, то нека по съответния път и законов ред това да бъде доказано и установено.
Или ще създадем Специализирана прокуратура и специализиран съд за журналисти?
По-лесно е да бъдат разстрелвани!
В тъмното, докато всички спят, страхуват се и мълчат, свели глави.
Свободата зависи от нас.
Журналистиката не е престъпление. Солидарност, достойнство, права!
