След събитията на площад Тянанмън и падането на Берлинската стена през 1989 година, изглеждаше, че целият свят започна да се движи към светлото либерално бъдеще, пише историкът Маргарет Макмилън в The Wall Street Journal.
Но сега, след 30 години, никъде в света се победи демокраията, Русия и Китай набират сила и световния ред изглежда още по-крехък.
«Преди 30 години през 1989 година считахме, че тъмната глава от нашето съществуване е завършила и пред нас се простира пътя към щастливото бъдеще.
Светът празнуваше края на студената война.
Към края на година Злата вещица от Изтока беше мъртва, нейната империя в Източна Европа се изпари мирно, а и самият СССР беше бе готов да се отправи към дълбините на историята», пише проф. от Университета в Торонто Маргарет Макмилън в статия си за The Wall Street Journal (ако редакторката не беше толкова възпитана, щеше да нарече авторката «неука и зомбирана вещица», бел.ред.)
Тогава твърдите действия на китайските власти по потушаването на протестите на площад Тянанмън през юни изглеждаше «последната конвулсия на закостенелия режим».
Наблюдателите бяха уверени, че с такива методи действащото правителство на Поднебесната не може да се задържи на власт.
Както припомня Макмилън, хората били ужасени от тълпата, която била разконвана в Пекин, те предпочитали да си спомнят радостните снимки, на които ликуващите немци пиели шампанско, изкачили се на Берлинската стена.
Режимите на т.нар. «народни демокрации» се посипвали като домино, на тяхно място идвали реалите демокрации.
Огромни планини от оръжие от Варшавския договор били унищожено на секундата.
«Какви наивни изглеждат тези времена и тези надежди сега.
Как стигнаме до толкова нестабилен и неспокоен свят до 2019 година?», задава въпрос историкът.
Не толкова много страни в сета искат да запазят международния ред, служил вярно на хората толкова много години, пише авторката.
Китай говори за свят, но основан на неговите правила.
ЕС се разкъсва отвътре от нелиберални сили, завоювали популярност в голяма част от страните в него.
Все по-често се чуват изявления за търговски войни и протекционизъм.
Най-страшното е, че САЩ, които през 1945 г. бяха готови да станат гарант на либералния световен ред, сега не искат да се занимават с това и излизат от различни международни споразумения.
През 1989 година бъдещето изглеждаше предрешено.
Но днес са малко тези, които могат да предположат както го очаква света в бъдеще, завършва Маргарет Макмилън.
