Международен екип от изследователи съобщава, че модифицирането на аденовирус по определен начин го прави ефективен туморен убиец при мишки с ретинобластом. В статия, публикувана в списание Science Translational Medicine, учените описват модифицирането на вируса и тестването на неговата ефективност при лечението на ретинобластом.
Ретинобластомът е бързо развиващо се злокачествено заболяване, произхождащо от клетките на ретината – светочувствителния слой на окото. Среща се само в детска възраст.
Всяка година в световен мащаб се диагностицират 8000 случая на ретинобластом, представляващи 11% от раковите заболявания при деца на възраст под 1 година.
Лечението обикновено води до химиотерапия , която сама по себе си може да увреди ретината. Ако такова лечение е неуспешно, едното или и двете засегнати очи от ретинобластом, трябва да бъдат хирургично отстранени, за да се предотврати животозастрашаваща метастаза.
За това в настоящото изследване учените са възприели изцяло нов подход към лечението на болестта – генетично модифициране на вирус, който да намери тумора и да го убие.
Вирусът, аденовирус, който може да причини на хората леки респираторни инфекции, е генетично модифициран, за да инфектира и убива само ракови клетки, които съдържат неактивния път RB1.
Учените са инжектирали проби от вируса в очите на здрави зайци, за да разберат дали е безопасен за употреба. Те съобщават, че зайците изпитват възпаление и натрупване на излишна течност в окото, но вирусът не се разпространява и симптомите се разсейват в рамките на шест седмици. Удовлетворени от тези резултати, те инжектират вируса в очите на мишки с ретинобластом. Учените съобщават, че терапията удвоява времето за оцеляване на очите на мишките в сравнение с контролната група които не са получавали от лекарството. Освен това те съобщават, че времето за оцеляване на очите също е два пъти по-дълго от мишки, които са лекувани с химиотерапия.
Учените също са тествали вируса на две деца с ретиноблатом, които не са се повлияли от химиотерапията, и са открили, че макар лечението да забавя отстраняването на очите им, терапията не го предотвратява. Те вярват, че по-високи дози от вируса ще бъдат по-ефективни и планират да започнат клинични изпитвания възможно най-скоро с деца, които не реагират на химиотерапия и които са изправени пред отстраняване на очите.
