7 подли трикове, които използват компаниите, за да ни накарат да похарчим повече
Пазаруването днес е много повече от набавяне на нужните за един нормален живот продукти. Днес то се е превърнало в една битка между компании и потребители.
Хората все повече търсят по-ниската цена, а компаниите искат да харчим повече. Обикновено всекидневната битка се печели от големите компании.
Защо се случва това? Защото тези корпорации имат набор от трикове, които ви карат да се отпуснете и да похарчите повече от трудно спечелените си пари. Днес ще разкрием някои от тези налудничави трикове.
7. Примамливо ценообразуване
Примамливото ценообразуване е метод за ценообразуване, който има за цел да „принуди“ избора на клиента. Нека погледнем следният пример: Отивате на кино, но то никога не е същото без пуканки. Решавате да си купите пуканки, въпреки че знаете, че цените са превишени.
Замисляли ли сте се, защо ценовата разлика между малки пуканки (измисляме си – 2 лв.) и средни (5 лв.) е по-голяма, отколкото разликата между средни и големи (например 6 лв.)? Разбира се, защото хората са по-склонни да си купят големите, тъй като според тях са „на далавера“.
Това се нарича ефект на примамката. Най-често компаниите въвеждат малко по-евтина опция „примамка“, за да изглежда, че по-скъпият вариант е изгоден.
Следващият път се замислете, когато касиерът ви предложи големи пуканки: „само за лев повече…“
6. Използване на малки плочки в супермаркетите
Какво би трябвало да означава това? – ще попитате вие. С нарастването на онлайн пазаруването, традиционните магазини все повече губят от печалбите си. В резултат на това, търговците са станали по…креативни.
Неотдавнашно проучване, проведено с 4000 клиенти, от професор Нико Хеуинк от Училище по мениджмънт във Франция установи, че „хоризонталните линии на пода, които са разположени на близки разстояния, забавят темпото, с което клиентите ходят покрай рафтовете, насърчавайки ги да търсят и купуват повече.
Разширяването на разстоянието между тези линии ще накара купувачите да се движат по-бързо и да харчат по-малко.“
Той отбелязва, че търговците са склонни да използват по-малки плочки в коридорите с по-скъпи продукти, а по-големи в районите, където се опитват да сведат задръстванията до минимум, като например входа.
5. Само за „0.99 лв.“
Любимото на всички ни, само за 1.99 лв. Наистина ли някой си въобразява, че има разлика между 1.99 и 2 лв.? Всъщност точно това е основната грешка на всички купувачи.
В проучване на изследователи от Нюйоркския университет от 2005 г., учените са установили, че завършването на цената на „.99“ е имало невероятно въздействие, което те наричат „левият цифров ефект в ценовото познание.“
„Поставянето на 9, в края на цената се възприема като по-ниска цена от закръглената сума“, се пише в проучването. Те обясняват, че тъй като четем от ляво на дясно, първата цифра в цената резонира с нас най-много.
Несъзнателно, мозъкът ни възприема 1.99, като по-близко до 1 лв, отколкото до 2. Освен това, те добавят, че завършвайки цената на „.99“, ние автоматично приемаме, че продуктът е с намаление, дори да не е.
4. „10 за 10 лв.“
На колко от вас се е случвало да видят подобен надпис върху продукт в магазина? А, колко от вас са се повлияли от него? Нека си кажем честно, много от нас правят тази грешка.
Смятаме, че щом ще получим 10 артикула за 10 лв. сме на сметка, но в повечето случаи това е равнозначно на 1 за 1 лв. Тоест, дори да вземете продуктите отделно, те ще ви излезнат на почти същата цена.
Тази заблуда води до купуване на повече продукти, без да имаме реалната нужда от тях. Това казва Уилям Пундстоун, автор на Priceless: The Myth of Fair Value and How to Take Advantage of It.
3. „Само по 3 на клиент“
Влизате в супермаркет и веднага виждате чудесна оферта. Единственият недостатък е, че има ограничение за клиент: килограм банани за 1,99 лв., но само до 3 кг. на клиент. Защо е това ограничение?
Не е защото има недостиг на банани…а, защото това е доста ефективен трик, за да ви накарат да си купите повече, отколкото имате нужда.
Този трик кара купувачите да мислят, че има голямо търсене на продукта, което го прави оскъден. Затова в крайна сметка, вие ще купите 3 кг. банани, вместо 1. А пък и сте „на далавера“.
Илюзията за недостига е доказана в психологическо проучване от 1975 г. В експеримента, изследователите са използвали два идентични буркана за бисквити. В единият е имало 10 бисквити, а в другият само 2.
На въпроса, кои бисквити са по-ценни, изследваните хора са посочили почти празният буркан, защото щом са по-малко, значи са по ценни и търсени.
2. Много прилагателни на едно място
Има два вида меню по ресторантите: тези, които просто ви показват какво се сервира в ресторанта и онези, които описват храната подробно. Кое бихте избрали: „свинска пържола“ или „уникално крехка и сочна свинска пържола в специална марината от мед, горчица и соев сос?“
Ресторантите не пишат тези описания, само за да знаете какво си поръчвате, а за да ви въздействат психически, без да се усетите. Според изследване на Университета Корнел и Университета на Илинойс, менюто написано по втория начин води до увеличаване на продажбите с 27%, в сравнение с първото меню.
1. Продуктите зяпат децата ви
Да, точно това имаме предвид. Децата в супермаркетите обичат да разглеждат всичко и са най-лесната примамка за търговците. Те обичат захар и анимационни герои, какво ли има върху кутиите на всички зърнени закуски!?
Проучване, направено през 2014 г., от изследователи от Университета Корнел и Харвардско училище по обществено здраве, изследва 65 различни зърнени закуски в десет различни хранителни магазини.
Те проверявали позицията на закуските на рафтовете и установили, че детските зърнени закуски стоят винаги на рафтове малко над нивото на очите на децата.
А защо не на нивото на очите? Те установили, че „средният ъгъл на погледа на анимационните герои върху кутиите на зърнените закуски за деца, е надолу на 9.6 градуса“, създавайки у децата впечатлението, че любимият им анимационен герой гледа точно към тях.
Изследователите провели второ проучване, чрез което установили, че има 28% по-голяма вероятност децата да поискат зърнената закуска, ако героят на кутията е направил зрителен контакт с тях.
Сетланс
