Честит Празник!
Така както си отива зимата, нека и в нас си отидат всички лоши спомени и моменти. Нека Баба Марта и първите слънчеви лъчи на месец март ви донесат много здраве, любов и сбъднати мечти!
Честита Баба Марта
Изпрати картичка
Получатели
*:
Въведете стойност!
Въведете един или повече и-мейли на получателите, разделени със запетая
Вашето име
*:
Въведете стойност!
Вашият e-mail
*:
Въведете стойност!
Невалиден e-mail адрес!
Заглавие
*:
Въведете стойност!
Съобщение:
Невалиден код
Въведете кода от картинката по-долу
Изпрати
Днес почитаме обичая Баба Марта, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция – най-вероятно езически.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор.
Според обичая на този празник подаряваме на близките си специален амулет, който е наречен мартеница. Мартеницата се подарява за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.
Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на 1 март на хора, дърветата и животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. Според вярванията това се прави за здраве и успех. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Мартениците се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.
Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март.
Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
За да прочетете тази статия, трябва да се регистрирате. Регистрацията е безплатна.
Предимства:
Достъп до над 600 000 статии от архивите на Капитал и Дневник
Единен вход за всичките сайтове
Възможност за персонализация на вашия профил
Ако вече сте регистрирани, влезте с вашия email и парола.
Първи март е свързан с една от най-древните български традиции. В деня на Баба Марта се връзват и закичват мартеници, за да сме здрави и щастливи, да има плодородие и благоденствие в домовете ни.
Народните обичаи повеляват на днешния ден най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев-слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите.
На децата, момите и младите булки се връзват мартеници. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат, защото „ще разгневят Баба Марта“.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.
03.07.2014 — коментара
Volvo V40 Cross Country е най-новият модел в гамата на шведите, предлагащ повишен клирънс и 4х4 задвижване за подвизи по пътя и донякъде извън него. Шведите поставиха началото на кросоувър гамата си през 1997 година, когато Related
„Честита Баба Марта!”, днес ще чувате този поздрав многократно. Роднини и приятели ще ви закичат с мартеници, а вие със сигурност ще върнете жеста. Обичаят за връзване на мартеница на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата.
В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета. В миналото най-възрастната жена почиствала на този ден основно къщата преди изгрев слънце, простирала навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се е връзвал усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката.
На този ден на много места преди векове са се гонили змии и гущери, като са се палели огньове, обикалял се е двора с дрънкане на метални предмети и наричания. Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа.
От Азия (континентът, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия. Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец “март”. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.
Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция “заемни дни”, “заемници”, “броени дни”. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Екипът на информационен сайт “PoligrafF” честити празника на всички! Бъдете бели и червени, румени и засмени! Много късмет и слънчево да ви е в душата!
Взела две игли от Ежко,
прежда от върбите взела,
Баба Марта тази сутрин
мартенички е изплела.
Ето ти една – за здраве,
ето ти една – за сила…
Баба Марта за децата
пролет днес е подарила!
Честита Баба Марта на всички!
Според народните представи, дойде ли баба марта, идва и пролетта. Само че, както знаем, месец март се характеризира с променливо и неочаквано време. Ту топло, ту сковаващ студ, но пък традицията по случай първи март, радва всички ни.
Март месец е женския месец, не само заради променливото време (като настроенията ни), но защото се счита за месец на зачатието на пролетта и земята.
Така с мартеничките се символизират и пробуждането на новия живот – на пролет всички дръвчета ще цъфнат, тревички и клонки ще се раззеленят и всичко ще зухае на младост и свежест.
Червения цвят на мартеницата симвилозира женското, кръвта, зачеването. Червеното се носи и като амулет против злите сили и често на бебетата се връзва червено конче и за здраве.
Бялото пък символизира мъжкото – силата, светлината, непорочнотта на Христос.
С мартеничка ти се окичи и здрав и свеж през цялата година ти бъди. Румени, засмени и от любов и здраве озарени.
Честита Баба Марта!
Етикети/Тагове: Български празници и традиции
Честита Баба Марта !
Честито на всички, нека пролетта ви донесе нови успехи, нови надежди, повече толерантност, уважение един към друг, много здраве! Това е един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, който няма еквивалент в света!На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят.Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.
Автор: Антон Петров
01 март 2010 11:20