Днес православната църква отбелязва Сирни заговезни, известни още като Прошка.
Младите искат прошка от по-възрастните, а децата от родителите. Според православния канон денят се нарича Неделя Сиропустна. Това е последният ден, в който вярващите слагат на трапезата си млечни храни, след което започват Великденските пости.
Смисълът на поста е духовното пречистване, затова въздържанието е свързано не само с отказ от определени храни, но и с духовно смирение.
Сирни заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година седем седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 10 март. Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.
В неделя се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
За трапезата на Сирни заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.
