Душата на Жената е свещена диамантена Роза

2
448
Добави коментар

Мъжете подаряваме цветя на жените, които обичаме, защото считаме, че така ги правим щастливи., а и защото искаме да спечелим тяхното благоразположение..
Ала Любовта не е чувство, – не е дори букет от чувства, и затова често става така, че цветята ни увяхват, а разположението на дамите се стопява.. Любовта си е отишла, още преди да е дошла ..
Затова смисълът на подарените цветя е скрит, и щом искаме да поднесем своите „съкровени цветя“ на жена, то нека да ги дарим на Любовта!
Единствено нашите вътрешни цветя, имат истинско благоухание от чиста обич, защото, когато поднесем тези наши съкровени цветя, ние даряваме чистата си Любов!
Само така ще можем да почувстваме Душата на Жената, която иначе винаги ще си остава мистерия за мъжа..
Божествената природата на Жената, е манифестацията на Мировата Вселенска Душа, която се преосъществява в конкретните прояви и изяви от Божествения Огън на Всемирния Божествен Дух.

Достоевски казва, че красотата ще спаси света, а красивата същност на човека, това е душата, чийто прекрасен, чувствен символ, разбира се е жената.
Действителната красота на една жена е в нейната душевна чистота, в нейната изначална доброта, в нейната благородна природа, и макар физическите предпоставки да имат значение, те са много по-незначителни пред красотата на женската душа, и именно затова, всички жени са красиви.
Защо? Защото моралната устойчивост и от там съвестта на мъжа се крепят върху святостта на жената, изразяваща се в нейната неизбежна героичност да проявява и изявява живота.
Затова, би било прекрасно, ако можем да разглеждаме родовия процес при жените, – и съответно родилната болка, като наше общо-човешко същностно, — земно сътворчество, вложено и като съдба човешка., именно поради естеството на самата природа „да ражда“ и въобще да сътворява, – именно поради преклонението ни, към природата на жената.
Историята хронологично отсява ценностите ни, които ние наричаме култура, ала самата културата от друга страна е създадена и възниква като израз на потребността човека да се докосва до божествеността си. Затова и в понятието култура, произхождащо от латинското „cultus“, което още значи „почитам“, и „тача“, трябва да се познае и другото значение – „обработвам“, оттам и „култивирам“, което е синоним на еволюцията при човека.
Щом през живота „обработва се материята“, за да се „култивира“ именно онзи духовен аспект из нея, чрез който единствено може да се привнесе в човешката ни природа „духовния рефлекс“ за достигане на смисъла и осъзнаването ценността на живота ни, – тоест, само по този начин се одухотворява живота на човека, – то какво друго остава, и за какво пък би съществувал и мъжът, освен единствено заради жената и децата, която тя ражда на земята ?
Затова извечно женствената природа непреривно възвисява нас мъжете, затова и очите на жените не просто ни гледат нас мъжете.
Щом очите са огледалото на душата, то именно в тях, – в очите на жените винаги ще е ясно „казано“ и всичкото онова, което ние мъжете бихме искали да виждаме, защото те са, и най-истинския аспект на коректив, въобще в живота ни.

Истински живее само онази Душа, родила се из копнежа да обича, и стремейки се към красотата, тя винаги дарява най-нежното си Аз. Такава душа винаги ще е уязвима – тя винаги е ранима, защото Любовта има Душа!
Цветята извличат своята красота от почвата на земята, а своето ухание добиват от Светлината на Слънцето. Затова, както из земята едно Цвете извлича своите сили за живот, така и човека е посят в света, ала питам се., за какво му е на един мъж силата на познанието, ако душата му няма ухание..?
В природата има много видове цветя, но от гледна точка на Любовта, те биват кристални и диамантени.
Розата е символ на Любовта, и както се раждат диамантени, така съответно има и кристални рози.
Светлината, с която свети една кристална роза е бяла, ала за беда кристала й е крехък, и затова, често се случва той да се счупи.. Тогава кристалната роза се пръска на безброй парченца, а обичта й се изгубва и забравя.. За съжаление, колкото и красиво да е едно кристално цвете, то не може да има истинска Душа..
Светлината на една диамантена роза може да грее чудно във всички цветове, следователно тя може да бъде и бяла, ала най-прекрасно е нейното бисерно сияние, защото единствено бисерното сияние, може да ухае на Любов!

Най-съкровената Любов е скрита в диаманта, при който с нарастването на твърдостта, все по-голяма става и крехкостта му.. Твърдостта е крехка така, както е крехка нежността на обичта, ето защо с нарастването на твърдостта, се явява и уязвимостта., ала само така може да се роди чистия копнеж по Любовта!
Именно уязвимостта, ни прави уханни и красиви, защото в ранимостта си израстваме, докосвайки се, чрез страданието ни, до нашата истинска духовна същност. Затова дори липсата на обич да е страдание, пораждащо болка., то Любовта, пак не може да бъде „ранима“, защото Любовта не може „да страда“, – Любовта не е чувство, още по-малко е емоции!
Обичта на една диамантена роза може да породи най-прекрасните благоуханни душевни чувства, ала тя самата е много повече от всички тях, защото Любовта й, е изначално състояние на Духа, – винаги даряваща душите на нас мъжете, с крепки сили и смисъл за живот!

Когато една жена е просветлена, тя осъзнава, че в живота й постоянно ще се налага да трансформира трансцендентно душите на мъжете, няма как – неизбежно е, защото съдбата на вечно женствената природа е непреривно да ни възвисява нас мъжете, и независимо от обстоятелствата…
Принципът се проявява именно, защото мъжът вижда в жената изявата на Божествената Майка, той чувства, как качествата на жената се вливат в него, променяйки го, по най-красив начин.
Жената е сияещ пламък от Любов – древен и блестящ Божествен Огън, който „слизайки“ надолу към световете, се е „превърнал“ в Жена. Древният лик на жената е изначален трепет от този най-свещен огън на Бога. Ето защо, духовната жена живее от силата на мистичния огън в себе си, тя умее да обича, чрез копнеещите трепети на Душата си, породени от нейния Древен Огън, затова тя е Мистичната Врата към Бога, – Мистерията, която е непостижима по всеки друг начин. Жената е Мистерия, защото е Душата на Бога, – тя е храм на древната копнеeща Душа, чрез която сияе мистерията на Всемирната Душа на Вселената. Ето защо за мене „Светата Божествена Майка“, това е Вселената, в утробата на която живеем и съществуваме всички ние..
Затова Душата на Жената е свещена диамантена Роза, тайнствено скрита в нейното сърце!

Най-великият образ на Любовта, е Вечната Душа – Любовта е родила Душата, Душата е същността на Жената, и затова само Жената, може да бъде майка на човека!
Душата се докосва до Безкрайността на Любовта, ето защо единствено Любовта на Жената разкрива скритостта на Онзи, който е най-великата безпределна Любов във Всемира – Самият Бог!

Автор: Борис Ралин
Вдъхновена от беседи с Елеазар Хараш