10 държави превърнати в „клоаки“ от правителството на САЩ
Съвсем наскоро мейнстрийм медиите в САЩ изригнаха за пореден път срещу президента Доналд Тръмп. Този път заради негови коментари, в които нарича държавите Хаити и Ел Салвадор „клоаки“.
Тръмп беше обвинен от медиите в расизъм, омраза и какво ли още не.
А къде са същите тези медии, когато става въпрос за факта, че ЦРУ свободно управлява държавите, в които САЩ нахлуват?
В резултат на това, завладените страни не само са получили своя дял от „свободата“ и „демокрацията“, а са се превърнали в самата дефиниция на „клоака“.
1. Иран, 1953 г.
Когато иранският премиер Мохамед Мосадък национализира британската петролна компания (предшественичка на „Бритиш петролиум“), той успява да разгневи Лондон, за който петрола е от особено значение за възстановяващата се британска икономика, и да предизвика шаха.
Разсекретените от ЦРУ документи разкриват, че в меморандума от март 1953 г. на президента Айзенхауер, директорът на ЦРУ Алън Дълес предлага „премахването на Мосадък чрез убийство или по друг начин“.
Това е методът за възстановяване на връзките с Иран, възстановяване на преговорите за петрол и спиране на „комунистическото настъпление“.
След като САЩ се отървават от Мосадък, на трона е поставен Мохамед Реза Пахлави, който остава близък съюзник на Щатите. Неговата диктатура води до Иранската революция.
Тя пък довежда до „брутален репресивен режим в Иран“, поръчкови терористични групи около Близкия изток, насилствено превръщане на държавата в ислямска и начало на Ирано-иракската война.
2. Гватемала, 1954 г.
Когато демократично избраният президент на Гватемала Хакобо Арбенс оспорва работата на „Юнайтед Фрут Къмпани“, американска хранителна корпорация, и призовава за закони, които ще спрат експлоатирането на гватемалските фермери, ЦРУ се активизира.
Чрез организиран от ЦРУ военен преврат, Арбенс е свален от власт. Налага се военна диктатура, която довежда до поредица от кървави диктатори, подкрепяни от САЩ.
Трябва да се отбележи, че марксисткият революционер Че Гевара е бил в Гватемала по онова време.
Твърди се, че той е насърчавал кубинския диктатор Фидел Кастро да „тръгне в обратната посока“ на Гватемала, за да остане на власт, защото свободното и отворено общество на страната е „позволило на ЦРУ да проникне и да свали Арбенс“.
3. Конго, 1961 г.
Когато Патрис Лумумба, първият законно избран премиер на Демократична република Конго, повежда кампания за отстраняване на белгийците от управлението на Конго, САЩ отговарят с помощ за свалянето му от власт и убийството му.
Убийството на Лумумба е наричано „най-важното политическо убийство на 20-ти век“. За да се стигне до него, САЩ и Белгия са използвали всички инструменти и ресурси, с които са разполагали. Включително секретариата на ООН, за да купят подкрепата на неговите противници и да наемат убийци.
Чрез физическото елиминиране на Лумумба се премахва и това, което западът е виждал като основна заплаха за техните интереси в Конго. Чрез предприети международния усилия се възстановява авторитета на прозападния режим в цялата страна.
4. Южен Виетнам, 1963 г.
Когато САЩ не одобряват нечии политическите влияния, те променят нещата. Това се случва във Виетнам през 50-те години на миналия век, когато слагат на власт Нго Дин Дием, като лидер на новия „Южен Виетнам“.
Макар, че не се харесвал на народа, единствен негов съперник е бил поставен от САЩ член на кралското семейство, който бил още по-мразен. Така Дием успява да спечели изборите с 98.2%.
След това Щатите спонсорират свалянето и убийството на Дием през 1963 година. И прекарват следващите 10 години във война, биейки се за измисленото правителство, което са създали.
Цената на войната е няколко милиарда долара, близо 60 хиляди американски живота и около 2 милиона убити виетнамци.
Част от Пентагонските книжа твърдят, че САЩ са виновни за смъртоносния преврат:
„За военния преврат срещу Нго Дин Дием, САЩ трябва да поемат пълна отговорност. От август 1963 г. ние разрешавахме, одобрявахме и окуражавахме усилията на виетнамските генерали за преврат и предложихме пълна подкрепа на наследеното правителство…“
Ние поддържахме таен контакт с тях по време на планирането и изпълнението на преврата, преразгледахме оперативните им планове и предложихме ново правителство.“
5. Индонезия, 1967 г.
Когато индонезийският президент Сукарно се съгласява да даде на комунистическата партия представителство в правителството си, не предполага какво ще последва.
САЩ отговарят, като финансират убийството на всички „заподозрени комунисти“ през 1965 г. Военните се превръщат в най-мощното учреждение в страната, а Сукарно е свален през 1967 г.
Близо половин милион души са били убити от военните части в Индонезия през 1965 г., тъй като са били „свързани с Комунистическата партия“.
През юли 2016 г., Международният трибунал в Хага заключи, че убийствата се квалифицират като „престъпления срещу човечеството“ и че САЩ, Обединеното кралство и Австралия са съучастници.
Доклада разкрива ужасяващи подробности за изнасилвания и особено жестоки изтезания. Включително: изгаряния на тялото, електрически удари, водни мъчения, издърпване на ноктите, принудително канибалство, връзване на жертвите в чувал със змии…
6. Чили, 1973 г.
Близо 4 милиона долара са вложени от Съединените щати в 15 тайни проекти за спирането на президентската кандидатура на Салвадор Алиенде през 1964 г.
Тогава президент на Щатите е Никсън, който нарежда на ЦРУ да накара чилийската икономика „да крещи“, за да предотврати спечелването на президентските избори от Алиенде, или съответно да го свали от власт.
Алиенде печели изборите през 1970 г. и става първият президент марксист в света, който печели демократични избори. Той започва да национализира ключови области на икономиката. Включително добивът на мед, който в голямата си част е в ръцете на концерни от САЩ) и задълбочава аграрната реформа.
Това никак не се харесва на Щатите. След поредният изхарчен милион за разпространение на пропаганда, те предприемат военен преврат на 11 септември 1973 г.
По-късно Алиенде се самоубива, или поне така се съобщава при направената през 2011 г. ексхумация.
7. Хаити, 1991 г.
През 1991 г. Хаити празнува избирането на първия си демократично избран президент, Жан Бертран Аристид. Но само осем месеца по-късно Аристид ще бъде свален от власт чрез военен преврат.
Докато правителството на САЩ е „помогнало“ на Аристид да избяга от Хаити във Франция, той отново се завръща и бива преизбран, само за да бъде още веднъж принуден да се оттегли.
В интервю за Демокрация Сега, Аристид обвинява САЩ в отвличане. Той казва:
„Не, не подадох оставка. Това, което някои хора наричат „оставка“ е новият вид „военен преврат“, или „съвременно отвличане“.
Превратът срещу Аристид през 2004 г. не е първият път, когато правителството на САЩ се бърка в хаитянската политика.
От 1957 до 1986 г. САЩ подкрепят бруталните режими на Франсоа „Папа Док“ Дювалие и неговия син Жан-Клод Дювалие. Хаитяните описват техните режими като „царство на терора“.
8. Ирак, 2003 г.
Съединените щати нахлуват в Ирак през 2003 г., за да свалят иракския президент Саддам Хюсеин, въз основа на твърдения, че има оръжия за масово унищожение и връзки с „Ал Кайда“.
Следва да се отбележи, че макар ЦРУ първоначално да заявява, че в Ирак има оръжия за масово унищожение, в окончателния си доклад, публикуван през 2005 г., ръководителят на Иракската изследователска група казва:
„След повече от 18 месеца, разследването за ОМУ и разпитването на лица, свързани с ОМУ, приключи. Разследването по въпросите за оръжията за масово унищожение стигна толкова далеч, колкото беше възможно.“
9. Либия, 2011 г.
Опозиционните сили, които искат да свалят либийския президент Муамар Кадафи, получават подкрепата на тогавашния държавен секретар – Клинтън. Тя стига до там, че принуждава Обама да започне бомбардировки в страната, за да изгони Кадафи.
Обама описва намесата на САЩ в Либия, като „най-лошата грешка“ на неговото президентство, а именно да не планира последиците от поражението на Кадафи.
10. Сирия, 2013 г.
Администрацията на Обама обяви през 2013 г., че САЩ ще започнат да доставят оръжия, оборудване и тренировки за „овладяване на сирийските бунтовници“ в опит да „поддържат сирийската опозиция далеч от силите, подкрепящи режима на президента Башар ал-Асад“.
Въпреки че Асад все още е на власт, не е тайна, че САЩ са се опитвали да го свалят. В резултат на това, според Сирийската обсерватория за правата на човека, са убити над 480 000 души. А разкъсаните от войни области, които са се сблъсквали пряко с ЦРУ, днес приличат на това, което Тръмп описва като държава „клоака“.
Сетланс / HAF
