Написан в Централна Европа в края на 15-ти, или по време на 16-ти век, ръкописът на Войнич, кръстен на полско-американският книжар Уилфрид Войнич, остава като една от най-чудните и загадъчни книги в света.
Не се знае автора, произхода, езика или точната дата на написване на ръкописа.
В тази статия ще обобщим всичко, което знаем днес за този мистериозен ръкопис. Накрая на статията сме разположили бутон за директно теглене на ръкописа.
Описван като магически или научен текст, почти всяка страница съдържа ботанически, фигуративни и научни рисунки. Те са нарисувани с мастило в различни нюанси на зелено, кафяво, жълто, синьо и червено.
Книгата е кръстена на Уилфрид Войнич, търговец на книги, който се сдобива с нея през 1912-та година. Днес книгата се намира в Библиотеката за редките книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет.
Съдейки по илюстрациите, книгата се дели на няколко раздела, различни по съдържание:
– Билки – на всяка страница се намира изображение на една билка, понякога повече, и няколко абзаца текст. Това е обичайната подредба за билкарска книга по онова време. Общо растенията в този раздел са 113, като всички са неизвестни.
– Астрономия – съдържа астрономически и астрологически рисунки, включително астрални графики на слънца, луни, звезди и зодиакални знаци. 12 диаграми изобразяват традиционните символи на зодиакалните съзвездия – две риби за Риби, бик за Телец, войн с лък за Стрелец и т.н. Също така има 30 голи женски фигури, държащи звезди.
– Биология – съдържа плътен непрекъснат текст заграждащ фигури на голи жени, някои от които бременни, къпещи се в басейни, свързани със сложна мрежа от тръби. Някои жени носят корони.
– Космология – съдържа сложен набор от девет космологични медальони, някои изобразяващи географски форми, като острови, пътеки, „замъци“ и вулкан.
– Фармацевтика – съдържа фармацевтични чертежи на над 100 различни вида лечебни билки и корени, изобразени с буркани и аптекарски съдове в червено, синьо или зелено.
– Рецепти – непрекъснати страници текст, вероятно рецепти обозначени със звездообразни отметки.
Има няколко личности, за които се смята, че биха могли да бъдат автори на ръкописа:
– Роджър Бейкън – той бива споменат от Рудолф II (един от първите притежатели на ръкописа, за когото платил 600 дуката или няколкостотин хиляди долара днес), като вероятният автор на ръкописа.
Бейкън е английски философ и алхимик и един от най-известните францисканци на своето време. Бейкън е един от първите теолози и философи, преоткрили и приели схващанията на Аристотел.
– Джон Дий – Дий е бележит математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и консултант на кралица Елизабет I. Той посвещава голяма част от живота си на изучаването на алхимията, гадаенето и херметичната философия.
Според Войнич, единствения човек, който би могъл да продаде ръкописа на Рудолф е Джон Дий. Той се е славил с голямата си библиотека от ръкописи. Но самият Дий не споменава в своите дневници продажбата на ръкописа.
– Якоб Хорчицки – Фотостатическата репродукция на първата страница на ръкописа, направена от Войнич в периода от време до 1921 година, демонстрира няколко размити петна – изтрити надписи или подписи.
С помощта на химията, текстът може да бъде прочетен като „Jacobj’a Tepenece“. Това може да бъде Якоб Хорчицки (Jakub Horcicky of Tepenec), на латински – Якобус Синапиус (Jacobus Sinapius).
Той е бил специалист по билкова медицина, личен доктор на Рудолф II и надзираващ неговата ботаническа градина.
Войнич и много други изследователи заключват, че Якоб Хорчицки е бил притежател на ръкописа, а и възможен автор.
Сетланс / wikipedia, Yale University Library
