Петър Москов, бивш член на ДСБ, бивш министър на здравеопазването в кабинета Борисов -2 и сегашен съучредител на новата партия „КОД“ скочи на зелените НПО-та и това да се дават държавни или европейски пари за броене на блатния дърдавец, а не за оборудване на полиция.
„Данъците не са кражба, данъците са цената, с която държавотворният народ изгражда публичната си среда поколения наред. Същностна част от тази среда е държавност, която гарантира ежедневната ни сигурност и налага, ако е нужно силово, норми на поведение на паразитиращите върху плодовете на труда ни групи.
И да, данъците са кражба, ако се използват за броене на блатния дърдавец, а не за оборудване на полицията.“, казва Москов.
Зеленият екоактивист Тома Белев явно се е препознал в думите на Москов и веднага му скочи.
Ето какво написа Белев във Фейсбук:
„лицето Москов получило право на страница в официоза 24 часа и написало „Когато блатният дърдавец е по важен от оборудването на полицията“. Както винаги е неадекватен и скаран с фактите – годишно за опазване на биоразнообразието от държавния бюджет се отделя около 5-6 милиона, а за МВР – над 1 милиард. За съжаление даже и от отделените в ОПОС 2007 – 2013 за биоразнообразие 200 милиона лева повече от една трета се отделиха за оборудване на МВР. Москов, Москов как оправи здравеопазването, че реши, че си компетентен и в други области?“
А ето целия коментар на Москов, публикуван в „24 часа“:
Когато блатният дърдавец е по-важен от оборудването на полицията
Либералният експеримент, на който се натресохме след комунистическия, роди бунта в Габрово
Не мисля, че това, което се случи в Габрово, е изненада за някого. Медиите твърдят, че причината е бой в магазин. Това сбиване не е причината, а поводът за последвалите събития. Причината не са и циганите, които са видимият дразнител – хората се държат така, както им е позволено. Причината е в отказа на поредица управления да наложат държавност и ред. Това е причината и за начина, по който се случва животът ни през последните 30 г. – от мутренския произвол на 90-те, до вчерашните юнаци в Габрово. Защото задължителното демонтиране на комунистическата държава, което всички искахме, не беше последвано от изграждането на смислена алтернатива.
Битката с тоталната комунистическа държава беше заменена с битка срещу държавността по принцип.
Години наред, неизбирани от никого НПО-та и групи за натиск формираха общественото мнение и управленските политики. Държавата е враг, държавните институции са опасност, силната държава е равнозначна на слаби граждани, полицаите са много и са хрантутници, налагането на ред е фашистка диктатура, а данъците са кражба. Това са наложените от либералните говорители тези. Тези, които формираха държавните политики на прехода и направиха живота ни такъв, какъвто е днес.
Резултатът е държавни институции, доведени до невъзможност да изпълняват същностните си функции. Невъзможност да гарантират сигурността, здравето, образованието и идентичността на българите. Ако говорите с произволно избран откровен полицейски началник, той ще ви каже, че основното в работата му не са същностните полицейски функции, а недопускането на обвинения за полицейско насилие и нарушаване на нечии права. Не защото не иска или не може, а защото политическото ръководство на държавата е част от либералния консенсус и налага произтичащите от това правила.
Липсата на държава кара хората да приемат като единствена възможност саморазправата. Тази липса дава и самочувствието на агитки и други кретени да бият и унижават хора, защото са нещо различни, хора, които въпреки всичко се опитват да живеят по правилата.
Всичко, което описвам, е част от либералната политическа доктрина. Доктрина, която цели заличаването на националната държава, защото е пречка пред един глобален мултикултурен свят. Доктрина, която забранява обвързването на права и свободи със спазване на задължения. Доктрина, която поставя на дневен ред единствено проблемите на малцинствени групи и заставя мнозинството да финансира живота и да търпи поведението на всеки декларирал неблагополучие, стига да е част от някаква група, която се е провъзгласила за жертва. Доктрина, която нарича изричането на проблемите на мнозинството “език на омразата”. Доктрина, която отрича самото понятие за норма. И както става болезнено ясно, това не са отвлечени политически понятия, а система от конкретни политики, които пряко касаят живота ни.
Затова и решенията на проблемите, чието проявление са бунтовете в Габрово, не са тези, които се предлагат от десетилетия.
Решението не е в защитаваната от либералите от ДПС политика на мултикултурализъм и унищожаване на българската национална идентичност в името на малцинствени права.
Решението не е в политиката на ГЕРБ за замитане на проблема под килима и раздаване на пари, за да не им пречат локални и брюкселски хомеопати на управлението.
Решението не е и в медийните изяви на г-н Каракачанов, защото медийното говорене не оправя проблема, само създава впечатление че го прави.
Решението е в осъзнаването на факта, че след комунистическия експеримент се натресохме на либералния експеримент.
Последиците от един експеримент не се лекуват с друг такъв. Лечението е отказ от либералните експерименти и връщане към консервативните разумни решения. Връщане към нормата.
Убеден съм, че едно смислено общество не дължи никаква интеграция на здрави и прави хора. Както не я дължи на мен. Убеден съм, че проблемът с големи цигански групи, които живеят извън законите и нормите на обществото може да се реши само с прекъсване на финансовата възможност тези групи да могат да продължават да си позволяват това.
Убеден съм, че всякакви социални и интеграционни стимули, срещу които не стои поведение, отговарящо на нормите на водещата култура на държавата ни, са не просто неработещи, а са в основата на проблема. Това са пари, с които управлението трябва подобрява качеството на живот на държавотворните граждани, които живеят порядъчно, спазват законите и плащат данъци. Отнети от там, те отиват за възпроизвеждане на културата и практиките на гетото.
Убеден съм, че успех се постига само с образование и работа, а не с финансиране на културни и битови специфики с чужди пари. Образованието е възможно за всички, а обявите за търсене на работници са повече от тези за разваляне на магия.
Знам, че това са решения, които могат да бъдат наложени от разумна държава със силни институции. Искам моите данъци да се ползват в моя полза от държава, която налага ред.
И не, дами и господа либерали, данъците не са кражба, данъците са цената, с която държавотворният народ изгражда публичната си среда поколения наред. Същностна част от тази среда е държавност, която гарантира ежедневната ни сигурност и налага, ако е нужно силово, норми на поведение на паразитиращите върху плодовете на труда ни групи.
И да, данъците са кражба, ако се използват за броене на блатния дърдавец, а не за оборудване на полицията.
За мароканските скакалци това е територия за опустошаване, за мен е моята държава, която дядовците ми са създавали и изграждали с труда и кръвта си. А ако продължаваме да настояваме на това, че трябва да има политики по защита на групи с конкретни специфики, то аз декларирам, че принадлежа на група със следните специфики: българин, родител, християнин. И изисквам от държавата си да пази правата на нашата група поне със същото усърдие, с което го прави за останалите.
ПП Пиша това като човек, който е бил във властта и като такъв съм налагал точно тези мои убеждения. Припомням ви, че през 2014 г. нападенията над екипите на спешна помощ бяха ежедневие. Просто си ги викаха, за да си ги бият за кеф и основно в гетата. Заедно с полицията предприехме нужните мерки и за следващата година нападенията бяха десет пъти по-малко. Резултатът за спешните медици беше, че получиха глътка спокойствие, защото усетиха, че собствената им държава стои зад тях. Резултатът за мен беше, че депутати от ДПС и цигански НПО-та ме влачиха 2 г. по съдилища за дискриминация и език на омразата. Либералните медии ме нарекоха фашист. Казвам това, защото вярвам, че е важно не това което говориш, а само това, което правиш.
Хубав ден и всекиму своето!
