ремонт на покриви пловдив
Дийпак Чопра коментира: „… много хора … предпочитат да се съпротивляват срещу болката, скръбта, депресията и страха си… Борбата само забавя процеса и го прави по-болезнен. Цялостното лечение зависи от способността ви да спрете съпротивата“.
Ние, човешките същества, имаме склонност да се вкопчваме с познатото, дори да знаем, че е болезнено. Вкопчваме се във взаимоотношения, които вече не са ни потребни, само защото те са нещо познато за нас. Вкопчваме се в работни места, които вече не ни задоволяват, само заради сигурността, която ни дават. Вкопчваме се в любими хора, чиито задачи на земята вече са изпълнени и които се подготвят да напуснат телата си. Вкопчваме се в своите навици. Вкопчваме се в болката от миналото и във всички модели на поведение, появили се заради нея, защото да загърбим тази болка означава да се променим ремонт на покриви пловдив.
ремонт на покриви пловдив
Като оставим да си отидат миналото, предмети и хора, към които сме привързани, преминаваме през някаква форма на скръб. А е толкова здравословно да преживеем скръбта по нещо загубено и после ремонт на покриви пловдив да продължим напред към нови етапи от живота си. В своята книга Любов безкрай Гленда Грийн описва един от разговорите си с Исус на тази тема.
„Скръбта е непринуденият поток от сълзи, докато вътре в нас тече приемането на случилото се и освобождаването. В това състояние сърцето възприема истината, че животът продължава въпреки загубата на нещо или някого, към когото сме били привързани. Като оставим да си отиде онова, което не можем да задържим, ние биваме изцелени ремонт на покриви пловдив. Именно чрез доброволното освобождаване идва благословението. Мъката е вкопчване в нещо загубено, а при скърбенето доброволно го пускаме да си отиде. Когато дойде мъката, първоначално никой не се чувства благословен. Никога не бих предположил такова нещо. И все пак, като се освободи от мъката чрез пречистването, приемането на загубата и непринудения поток от сълзи, тогава най-сетне човек може да бъде изцелен“.
Много от посетителите на Каза де Дом Инасио ремонт на покриви пловдив преминават през този процес на скърбене. Често хората започват да плачат още щом пристъпят в Потока за първи път, по време на своите невидими операции или другаде при престоя си в Абаджания, като например при свещения водопад. Убедена съм, че невидимите лечители ни съдействат да стигнем до стари емоционални блокажи. Така, с помощта на духовете от Каза и чрез невероятната Любов, която е толкова силно проявена там, ние малко по малко оставяме нещата да си отидат от нас и се включваме по-пълноценно в процеса на изцеление.
Нашите чувства и емоции са част от човешкия опит. Където и да сме в ремонт на покриви пловдив живота си, нека оставим реката да тече безпрепятствено, като пуснем миналото да си отиде и живеем все повече в този миг, със сърце, изпълнено със състрадание към себе си и другите. Така всички ще можем да преживеем многобройните чудеса на изцелението, предизвикани от нашите действия.
ремонт на покриви пловдив: Ролята на общността
Ние, хората, по природа сме племенни същества. В древни времена физическото ни оцеляване е зависело от сплотеността на групата в отбраната срещу животни, застрашаващи нашия живот, както и срещу други племена в съперничеството за храна на една и съща територия.
Общността играела важна роля и в разпределянето на многобройните задължения в борбата за оцеляване, като например грижите за децата и старците, лова и събирането на храна, изработването на разнообразните сечива – ключ към удобството и към самия живот. А споделянето на познанието се извършвало отново в рамките на племето, предавано от старото на младото поколение, от племенния шаман, от майстора по изработка на копия и тъкача на техните чираци ремонт на покриви пловдив.
Когато една майка се разболеела или току-що била родила своето бебе, останалите жени в племето поемали нейните задължения, докато тя се възстанови и отново бъде в състояние да се справя с тях. Когато един баща загинел или бил ранен, често братът или братята му ремонт на покриви пловдив поемали грижите за съпругата и децата му. Обикновено имало някой наоколо, при когото да отидеш за съвет, компания или утеха. А личните симпатии и антипатии не били толкова важни, колкото оцеляването и благоденствието на племето като цяло.
В съвременната западна култура сме постигнали много в областта на познанието и технологиите по отношение на оцеляването и материалните блага. Ала много от нас са загубили онова усещане за дом, за корени, за принадлежност към някаква стабилна и постоянна общност. В своя живот мнозина променят местоживеенето си по няколко пъти, не само в рамките на един град или щат, а често се преместват ремонт на покриви пловдив в други щати или дори държави. Нещо повече: големият сплотен род, някога част от живота, приемана като даденост, вече не е толкова стабилно явление. Щом даден човек, двойка партньори или семейство се премести да живее надалеч, те не очакват сестрите, братята, племенниците, родителите, бабите и дядовците им да се откъснат от корените си и да се присъединят към тях на новото място. А при този процент на разводите често ремонт на покриви пловдив сплотеното семейство също бива разрушено.
В резултат на цялото това постоянно движение и промяна – с всичките си положителни и отрицателни страни – все повече хора усещат загубата на усещането за принадлежност към някаква общност. Към тази загуба се добавя и друга: няма го вече усещането за единство с природата. „Къде е мястото ми, къде е моето племе, моята общност, моят дом?“ – това ремонт на покриви пловдив е дълбокият зов на много души от Запада в наши дни.
Когато ходя в Абаджания сама или с моя група, както споменах в една от предходните глави, чувствам, че един от най-големите плюсове за хората в процеса на изцелението им е усещането за проникнатото от обич общество, което срещат там. Това е общността на ремонт на покриви пловдив всеотдайния екип в Каза, както и грижите, които тези хора полагат ежедневно за стотиците посетители – но всъщност е нещо повече.
Дали ще е с останалите участници в групата, с другите гости на същата pousada, или с хората, които среща при посещение на сеансите в Каза, всеки един може да си създаде няколко или множество дълбоки взаимоотношения по време на своя престой в Абаджания. Всеки знае, че е там за ремонт на покриви пловдив ограничено време, било то дни, седмици или месеци, но времето, споделено с другите през този период, е споделено в сплотена общност.
Много хора, идващи в Абаджания за лечение, са с тежки и понякога смъртоносни болести или травми. Но за разлика от Щатите, например, където в такива ситуации твърде често сме склонни да се отдръпваме от хората и да ги оставяме още по-самотни с тяхната болка и трудности, в Абаджания тези неща се ремонт на покриви пловдив обсъждат открито, с много обич и подкрепа. Мнозина, в старанията си да помогнат на някой друг, почти забравят собствените си проблеми. Много хора споделят информация по здравни въпроси, която може да се окаже полезна за другите. Хората предоставят своите послания, прегръдки, внимателно изслушване или просто приятната си компания. Личните истории се споделят почти без задръжки; много по-лесно се говори за смъртта без табуто на отричането, срещано толкова често в западната култура ремонт на покриви пловдив.
Въпреки че за посетителите на Абаджания това е временна ситуация, все пак тя им намеква за скритите възможности и липсващите елементи във всекидневния им живот. Знам, че усещането за общност е едно от нещата, които на мнозина от участниците в моите групи често им липсва най-силно, когато се приберат у дома. А в моментите на интензивни изпитания по отношение на здравето хората се ремонт на покриви пловдив нуждаят от подкрепата на общността още повече, отколкото когато и да било в живота си.
По време на първия си престой в Абаджания срещнах една двойка – ще ги наричам Филип и Елийз – която впоследствие виждах още няколко пъти, тъй като посещенията ни изглежда съвпадаха по време. Филип бе решил да потърси лечение за рака си в Каза, а Елийз, негова партньорка от много години, беше с него ремонт на покриви пловдив там, за да го подкрепя.
Невидимият доктор каза на Филип, че ще му помогне в лечението. Както се оказа впоследствие, при посещенията си в Каза, и Филип, и Елийз преминали през много етапи на лечение, в това число и дълбоко изцеление на чувствата. През периодите между всеки две пътувания до Абаджания, Елийз давала на Филип нещо, което усещам като невероятен подарък, продължил около година през най-трудните му месеци. Тя събрала поддържаща група от лечители ремонт на покриви пловдив и приятели, за които имала чувството, че ще бъдат в най-голяма помощ на нейния партньор. Групата се срещала редовно и била част от постоянния процес на изцеление на Филип в допълнение към собствената му вътрешна работа, както и дейността на духовете-доктори.
Бях в Абаджания по същото време, когато Елийз и Филип пристигнаха за своето трето или четвърто пребиваване в Каза, година след първото им ходене там. Бях седнала в енергийната стая само на няколко крачки от Жоао с въплътения в него дух, когато дойде ремонт на покриви пловдив редът на Филип за консултация относно състоянието му. Лечителят го погледна и каза: „Всичко е приключено. Ти си изцелен. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш“.
В края на сеанса аз им преведох онова, което бях чула да казва Съществото, тъй като Филип не бе сигурен, че неговият преводач му е предал дословно всичко. Ние се смяхме, плакахме и ликувахме, а по-късно се състоя голяма тържествена вечеря по случай излекуването му. На вечерята ремонт на покриви пловдив присъстваха чужденци и местни жители от Абаджания, познати на тази двойка, които знаеха както за техните трудности през последната година, така и прекрасната новина на деня. „Ето такъв трябва да бъде животът“ – помислих си към края на вечерта.
Убедена съм, че такава общност, даваща подкрепа на своите членове, може да бъде създадена навсякъде с известни усилия от страна на всеки. Тя е важна за благоденствието на повечето хора – разбира се, с изключение на тези, които са отшелници по природа. Например, правени са проучвания сред жени сремонт на покриви пловдив рак на гърдата, присъединили се към групи за подкрепа. Резултатите показват, че жените, участващи в такива групи, се справят по-добре психически и физически от жени със същото заболяване, които нямат такава подкрепа.
Възрастните са друг пример за част от населението, силно нуждаеща се да продължи участието си в живота на общността. Такова участие в общия живот действа особено благоприятно на старите хора. В други общества ремонт на покриви пловдив и времена възрастните били уважавани като ценен извор на мъдрост и жизнен опит за по-младите поколения. А в западната култура старите хора твърде често биват отбягвани, изолирани, карани да се чувстват безполезни. Това също би могло да се промени с малко обич и старание.
Всички се нуждаем от любов, всички имаме необходимост да се чувстваме обичани и ценени. Нуждаем се от другари, с които да споделяме както ремонт на покриви пловдив трудностите, така и победите си. Нуждаем се от племето – и от неговата колективна целебна мощ – така, както винаги сме се нуждаели.
Ще завърша тази глава с един уместен цитат от Дийн Орниш.
пловдив ремонт на покриви
„Редица проучвания разкриват, че процентът на смъртност сред хората, които се чувстват самотни, е три до пет пъти по-висок в сравнение с този процент сред онези, които не се чувстват по същия начин. Смъртта на самотниците е причинена не само от сърдечносъдови ремонт на покриви пловдив заболявания, а от най-различни болести. Интересен е и фактът, че процентът на смъртност обикновено не зависи от нивото на холестерол в кръвта, нито от кръвното налягане, нито дори от това дали човекът е пушач, или не“ ремонт на покриви пловдив.
