Анализ: Законно ли е преследването на Фалун Гонг в Китай? (част 2)

1
288
Добави коментар
Didohotep
Didohotep

Публикуваме правен анализ на преследването на Фалун Гонг в Китай. Автор на анализа е Иян Ся, ръководител на отдела за политика и изследвания на Фондацията за човешки права и върховенство на закона (HRLF), и ръководител на разследващия отдел на Световната организация за разследване преследването на Фалун Гонг (WOIPFG).

Два правителствени документа от 22 юли 1999 г.

На 22 юли 1999 г. са приети два документа: „Решение за забрана на общността, изучаваща Фалун Гонг“ на министерство на гражданската администрация (4) и „Уведомление за шест забрани“ на министерството на обществената сигурност (5).

Първият документ разглежда „общността, изучаваща Фалун Гонг“ като обществена организация, а не като религиозна практика.

През 1993 г. Фалун Гонг влиза в състава на Китайската общност за научно изследване на цигун под името „Общност за изучаване на Фалун Гонг“. През март 1996 г. Общността за изучаване на Фалун Гонг отправя молба за излизане от състава на Китайската общност за научно изследване на цигун. Когато молбата е удовлетворена, Общността за изучаване на Фалун Гонг официално престава да съществува. Така през юли 1999 г. министерството на гражданската администрация забранява организация, която е престанала да съществува през март 1996 г.

Тъй като Фалун Гонг е духовна практика, при него липсва формална организация, йерархия, членски списъци и вноски. Хората практикуват Фалун Гонг, като изпълняват пет медитативни упражнения, изучават философията на практиката и спазват принципите Истинност, Доброта, Търпение в своето ежедневие.

Фалун Гонг няма строга структура, т.е. практиката сама по себе си е неформална. Въпреки че министерството на гражданската администрация забранява Общността за изучаване на Фалун Гонг (след като тя вече не съществува), тази забрана не може автоматично да се приложи спрямо практиката Фалун Гонг. Така, от правна гледна точка, практикуването на Фалун Гонг никога не е било забранявано.

Нещо повече, решението за забрана на Общността за изучаване на Фалун Гонг от министерството на гражданската администрация цитира като причина липсата на юридически коректна регистрация. Дори и да е така, според Наредбата за регистрация на обществени организации, липсата на регистрация на организация не означава незаконност на съществуването на група хора. Министерството на гражданската администрация няма законното право да забранява каквато и да било група от хора.

„Уведомление за шест забрани“ на министерството на обществената сигурност незаконно разширява обхвата на вече неоснователно приетата забрана, издадена от министерството на гражданската администрация. Според китайското законодателство, тези министерства имат право да създават свои вътрешни нормативни документи. Те нямат законодателно или юридическо право да определят какво е законно, а какво е незаконно.

По този начин, двата документа са извън компетентността на тези министерства. В допълнение, двата документа са в пряко нарушение на членове 5 и 36 от Конституцията на Китайската Народна Република (КНР). Чл. 36 от Конституцията гарантира свобода на вероизповеданията на гражданите на КНР, а чл. 5 гласи, че всички държавни органи са длъжни да спазват Конституцията и закона.

Има и трети документ, който често се смята за основание за провеждане на преследването на Фалун Гонг: „Уведомление на ЦК на ККП за забрана на практикуване на Фалун Гонг от партийни членове“. Тъй като този документ е партиен, той важи само за членовете на партията и следователно не може да се прилага спрямо обществото като цяло.

Решение на Общокитайското събрание на народните представители от 30 октомври 1999 г.

Наред с изброените по-горе документи, няколко месеца след началото на репресиите срещу Фалун Гонг са взети още няколко решения, които доизграждат правното основание за провеждането на тези репресии.

Тези документи обаче също не забраняват Фалун Гонг от правна гледна точка.

На 30 октомври 1999 г. Общокитайското събрание на народните представители приема „Решение за забрана, противодействие и наказание на участие в дейности на религиозни култове“.

Този документ често се разглежда като главно правно основание за кампанията срещу Фалун Гонг.

Съдържанието на документа обаче противоречи на чл. 36 от Конституцията, което го прави недействителен. Освен това, документът не споменава Фалун Гонг. Възможно е създателите на документа да са се придържали към основния принцип, според който не бива да се приема закон, който забранява определена група хора.

Китайските власти цитират този закон и други разпоредби, свързани с противодействието на дейности на религиозни култове, за да оправдаят преследването на последователи на Фалун Гонг.

От правна гледна точка обаче използването на тези документи е необосновано, тъй като в тях Фалун Гонг не се споменава.

(4) Министерство на гражданската администрация, „Решение за забрана на общността, изучаваща Фалун Гонг“, 22 юли 1999 г., http://www.people.com.cn/GB/channel1/10/20000706/132286.html

(5) Министерството на обществената сигурност, „Уведомление за шест забрани“, 22 юли 1999 г., http://www.people.com.cn/GB/channel1/10/20000706/132280.html

Източник: https://faluninfo.ru/press-centr/dokumenty/drugoe/nezakonnost-presledovaniya-falungun-pravovoj-analiz/