ИГРИ наУЖКИМПРАВОСЪДИЕ
Обикновените българи се заблуждават, че щом престъпникът е осъден, бива откарван в невъзможен за бягство затвор, пазен денонощно от охранители с автомати и големи кучета, опасан с висока ограда, по която минава електрически ток, където той ще стои зад здрави решетки, докато му изтече присъдата. Истината обаче няма нищо общо с тези наивни представи.
Най-пресният пример е с избягалия затворник Борис Иванов, осъден на 13 години за изнасилвания и обири. Всъщност за него определението „затворник” може да бъде само в кавички, защото той е бил „затворен” не в строго охранявана килия, а в неохраняемо… общежитие. И е работел в неохраняем обект – ловешки млекопреработвателен цех, където сам е трябвало да се пази, за да не избяга. Но той не е единственият.
В броя от 18 май „Стършел” писа за бягството от затвора на Георги Танчев – Манджата, осъден за търговия с наркотици. Впрочем, за да бъдем точни – той не избягал от самия затвор. Наркотрафикантът не бил в килия, а в мандра в пловдивския квартал „Прослав”, където заедно с цивилните граждани работел по време на изтърпяване на присъдата. Без никой да го охранява.
Последният гротесков пример за това, че у нас присъдите нямат нищо общо с истинската действителност, е ситуацията с известния Николай Русинов – Чеци, който през 2011-а изнасили и уби в Борисовата градина Яна Кръстева. След много протакания от негова страна преди два месеца той най-после получи 20-годишна присъда.
Преди към присъдата се допълваше уточнението – „първоначално изтърпяване в строг тъмничен затвор”. В днешното хуманно време такива стряскащи престъпниците уточнения липсват. След като бе осъден на 20 години затвор, убиецът Чеци бе преместен от затвора в… общежитие. По-точно – в затворническото общежитие „Кремиковци”.
Което се различава от санаториума само по това, че в санаториумите не се вкарват проститутки. Вместо проститутка килърът на Яна вкарал нещо друго забранено – остър нож. Така и не станало ясно за какво ще го използва доказаният убиец, защото пазач случайно открил хладното оръжие. И последвало толкова жестока санкция, че съветът ни е хората със слаби сърца да не четат нататък.
Защото изнасилвачът-убиец бил лишен „от възможността да получава колети за срок от три месеца”.
Тук и „Стършел” остава без думи. Такова свирепо наказание не би могла да измисли и средновековната Инквизиция. Чеци обаче реагирал срещу тази несправедливост, като изпратил жалба до Административния съд. В нея поискал от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” обезщетение от 2000 лева. Впрочем това е само една от многото жалби, с които скучаещият в общежитието осъден залива магистратите. Най-интересна е жалбата, в която иска да бъде освободен от държавна такса и да му бъде предоставена безплатна правна помощ, понеже няма пари за разноските по делата. Забележете – няма пари за делата срещу държавните институции, с които се надява да изкара някоя и друга хилядарка от държавата.
И той наистина няма пари. Докато се точат делата, Н. Русинов е прехвърлил всичко на роднини. Според Агенцията по вписванията сега не притежава никакви движими и недвижими имоти, няма абсолютно нищо на свое име. Затова роднините на жертвата Яна Кръстева, за които съдът прецени, че трябва да получат обезщетение от 300 000 лева, няма да вземат и стотинка.
Това, разбира се, е било известно на магистратите още в момента на тяхното произнасяне. Защото за 30 години демокрация в България няма нито един случай, в който на жертвите да е било изплатено определеното обезщетение. Понеже неговата фиктивност е само една малка брънка от цялото фиктивно правораздаване.
Ужким затвор при строг режим, а в действителност – шляене на свобода в общежитие. Ужким стотици хиляди лева кръвнина, а в действителност – жертвата не получава нищо. Най-стряскащото в тази ситуация е, че съдът раздава присъди с ясното съзнание, че те изобщо няма да бъдат изпълнени. Магистратите ги издават, само за да залъгват данъкоплатците, че честно заработват огромните си заплати. Които идват от джобовете на маменото от Темида население, че у нас има истинско правосъдие. Правосъдие, което праща престъпниците не в строго охраняеми затворнически килии, а в изобщо неохраняеми общежития и мандри.
Утре като нищо криминалните елементи може да бъдат изпратени да излежават присъдите си в Народното събрание.
Или в Министерския съвет.
И да управляват държавата ни, докато им тече наказанието.
Впрочем, дали пък точно това не става и в момента?
Сергей Трайков
Преписал:
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
