Кредитите за малки суми стават все по-популярни и се увеличават в България с над 10% за последните 5 години, показват анализи на Асоциацията за защита на потребителите според регистрите на БНБ. Над половината от всички средства, които са отпуснати, са за суми до 1000 лева. Кредитите за суми до 1000 лева са заемали дял от 44.3% от всички отпуснати кредити в началото на 2014 г. През настоящата година нарастват до 53.9% от всички заеми за граждани.
За същия период, общата сума по заемите скача с близо 20%, от 18.5 млрд. лева през 2014 г. до 22.1 млрд. лева през 2019 г. Към края на март на тази година кредитите за суми до 1000 лева възлизат на общо 1 585 490 броя, като това е ръст от 12.5% на годишна база (+176 хил. броя). За сравнение, броят на всички заеми на граждани у нас отчита годишен ръст от 11.8% (+309 хил.), достигайки до 2 940 674 броя.
От Асоциацията за защита на потребителите предупреждаваме, че голяма част от лошите кредити отиват в колекторски фирми, чиято дейност не е регламентирана у нас, казва нейният председател Пейо Майорски. Прогнозите на асоциацията се сбъднаха и банките се превърнаха в основния партньор и клиент на колекторските фирми. Според данните над два пъти са нараснали изкупените кредити през миналата година и са достигнали близо 2 млрд. лева. Заблуждаваща е тезата, че понеже броят на възложените за събиране задължения е намалял близо с 50%, това трябва да внуши, че вече се наблюдават положителни за потребителите тенденции заради благоприятната икономическа обстановка, стабилните и растящи доходи. Изключително тревожни са данните за средния размер на дълга, който през 2018 г. се доближава до средната брутна работна заплата и достига 1161 лв. на потребител, в сравнение със 775 лв. за 2017 г.
Анализите на Асоциацията за защита на потребителите сочат, че и 2019 г. ще бъде рекордна за колекторските фирми, които ще изкупят кредити за над 2,5 млрд. лева, а необслужваните кредити от банките може да надхвърлят 60%. Като важно е да се отбележи, че част от тези вземания са обезпечени. В момента и след натиск от Европейската комисия, която заплаши България с наказателна процедура, текат процедури в Народното събрание за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Страната ни трябва да синхронизира законодателството си с ЕС, за да се дадат повече права на потребителите от неравноправни клаузи в договорите с монополни дружества, колектори, бързи кредити, банки и кредитни институции.
Апелираме към законодателната власт да подходи отговорно към дейността на колекторските фирми, които лавинообразно започват да се занимават с обезпечени кредити. Това е още една причина да се регламентира със закон работата на тези компании, които към днешната дата продължават да функционират в условия на пълна непрозрачност най-вече по отношение на правата на длъжниците. Все още не знаем по какви формули изчисляват вземанията, за които претендират, нито пък има яснота как процедират в случаите на обезпечени дългове.