София може да поеме ще един милион души като използват съществуващия жилищен фонд или незастроените все още терени за жилищни нужди. Това заяви арх. Любо Георгиев, ръководител на екипа „Визия за София“ и директор на „Софтпроект“, по време на строителен форум.
Експертът представи ново изследване на „Визия за София“, според което при съществуващия жилищен фонд столицата може да поеме нови 1 460 102 жители при 30 кв.м./ж; 1 210 729 жители при 35 кв.м./ж; 1 059 383 жители при 40 кв.м./ж. За сравнение, по данни на Националния статистически институт от 2017 г. населението на Столична община е 1 325 429.
Близо 90% от поемния жилищен капацитет се намира в границите на София-град. Данните за съществуващите жилищни сгради показват, че към настоящия момент, най-голям поемен капацитет за жители имат съществуващите жилищни сгради в кварталите Младост 1, Овча Купел 2, Младост 3 и Стрелбище. От крайградските райони с най-голям капацитет са съответно Банкя, Владая, Нови Искър-кв.Курило и Бистрица.
„Жилищата в България са много повече от домакинствата, на 1000 души население се падат 55 жилища, като над 97% от собствеността е частна. 31% от всички жилища в страната са необитаеми, а в същото време все повече хора не могат да си позволят да се сдобият със собствен имот или да живеят в жилище под наем. Около 40% от домакинствата обитават пренаселени домове“, каза зам.-министърът на регионалното развитие инж. Валентин Йовев.
Крайните резултати на изследването показват, че при 30 кв.м./ж. територията на Столична община може да поеме близо 2.5 млн. жители, от които близо 1 млн. нови. Дали това някога ще стане реалност зависи не толкова от това какво предвижда Общия устройствен план, а от демографските и икономически тенденции на местно, национално, а дори и международно ниво. Въпреки това, дори сегашната ситуация показва, че изграждането на нова публична инфраструктура (улици, канализация, паркове, училища и т.н.) изостава спрямо темпа на строителство и запълване на капацитета от нови жители. Резултатите от изследването дават основа за анализ на показателите в настоящия ОУП и по-нататъшно търсене на отговор на въпроса дали не е редно те да бъдат променени при евентуалната актуализация на този ключов за града план.
