Бог е любов, не е прост зрител на нашия живот. Промисля и се грижи като истински наш Отец, но зачита и свободата ни. Не ни насилва. Нека ние имаме надежда в Божия промисъл и след като вярваме, че Бог ни наблюдава, нека имаме дръзновението да се хвърляме в прегръдката на Неговата любов, и тогава ще Го виждаме непрестанно до себе си. Няма да се страхуваме, че може да стъпим накриво.
Човешкото тяло е толкова съвършено! Велика работилница; пие вода, тя отива в стомаха, в бъбреците, почиства кръвта. Работата пък на сърцето – цяла помпа, а белите дробове, черният дроб, жлъчката, панкреасът, мозъкът нервната система, сетивата, зрението, слухът… А какво да кажем за духовните сили и как всички те се сработват едновременно и хармонично под Божието покровителство и промисъл!
Всичко е в Божия промисъл. Виждате ли боровете? Колко иглички има всеки бор? Можете ли да ги преброите? Бог обаче ги знае и без Неговата воля нито една не пада на земята. Както и космите на главата ни, и те всичките са преброени. Бог се грижи и за най-малките подробности в живота ни, обича ни, закриля ни.
Ние живеем така, сякаш не чувстваме величието на Божия промисъл. Бог е много тайнствен. Не можем да разберем действията Му. Не си мислете, че Бог е направил нещо по един начин, а после го е поправил. Бог е непогрешим. Нищо не поправя. Кой е обаче Бог в Своята дълбина, в Своята същност, ние не знаем. Не можем да изследваме Божиите решения.
Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли (Ис. 55:8, 9).
Когато Бог ни дари дарбата на смирението, тогава всичко виждаме, всичко чувстваме, тогава живеем в Него много явно. Когато нямаме смирение, тогава нищо не виждаме. И обратното, когато бъдем удостоени със светото смирение, всичко виждаме, на всичко се радваме. Вътре в себе си живеем Бога, живеем рая, който е Сам Христос. Ще ви разкажа нещо – не знам дали сте го чели в Патерика, което показва Божия промисъл и силата на молитвата на стареца. Един старец изпратил своя ученик Паисий да отиде по някаква работа далече от подвижническата му колиба. Онзи вървял, вървял с часове. Било вече пладне. Слънцето прежуряло. Видял една голяма скала, която хвърляла сянка и отишъл, та легнал под сянката на скалата, за да си почине, и там задрямал. Тъй както си спял – или спял, или бил просто отпуснат – вижда своя старец, който му казва:
– Паисие, Паисие, стани и се махай оттам.
Щом чул стареца си да му вика силно, станал и се отместил. Едва направил няколко крачки – „врууум!“, видял как скалата паднала. Щяла да го смаже като птичка в капан. Нито една кост от него нямало да остане цяла. Старецът бил много далече от Паисий, но въпреки това го видял.
Това е Божият промисъл. Верни са думите на Господа: А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави (Марк. 16:17, 18).
Може да си мислим и да си казваме: „Боже мой, Ти си навсякъде и всичко виждаш, където и да съм. С нежна любов следиш всяка моя крачка“.
Нека повтаряме с Давид: Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи (Пс. 138:7 – 10).
Разбира се, не е достатъчно само да знаем това, но е голяма подкрепа и утеха за нас, когато вярваме в това, когато го живеем, когато го приемем в душата си.
из „Живот и слова“ на свети Порфирий Кавсокаливит
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: Бог като Отец промисля и се грижи, но зачита и нашата свобода
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
