Спасовден е!

На 28 май Православната църква почита Възнесение Господне – Спасовден. Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници – 40 дни след Великден.

С възнесението си Исус завършил делото на спасението. Четиридесет дни след Великото си възкресение той се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им, за да разбират Светото писание. Потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети – третото Лице на единия Бог.

Всички ученици се убедили, че той е възкръснал наистина. А на 40-ия ден от възкресението си Спасителят възвел своите ученици на Елионската планина, и там им дал последното си наставление и благословение. След като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и започнал да се възнася на небето. Той се отдалечавал от тях, докато един светъл облак го закрил от очите им. Учениците се поклонили и се върнали в Йерусалим с голяма радост.

В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден е свързан с култа към мъртвите.

Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен.

С него могат да се лекуват болните и бездетните.

На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Денят е професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите, както и на шофьорите. Градският си празник честват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.

Имен ден днес празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, и производните на тези имена.

Днес православната църква отбелязва Спасовден. Празникът се чества винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек.

На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.

Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна. Днес имен ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Честито и на хлебарите и сладкарите! Здраве и благополучие на всички празнуващи!