Древният град Ния, който лежи дълбоко в пустинята Такламакан, Северозападен Китай е известен като Помпей на Изтока, тъй като също както древния Помпей, бива внезапно погребан, но много по-късно – преди 500 до 1000 години. Или поне така изглежда, защото и до ден днешен не е известно какво точно е накарало жителите на Ния да го изоставят толкова бързо, че дори да нямат време да развържат кучетата си, които били пред домове им. Това от своя страна навежда на мисълта, че паниката в този момент била наистина голяма! Въпросът, който възниква тук е – какво е я предизвикало?
Древното селище Ния се намира на около 115 километра северно от съвременното китайско градче Ния. Дълго време древният град остава скрит от света, тъй като се намирал дълбоко заровен под пясъците на пустинята. Селището е открито в началото на 20-ти век от британския археолог сър Марк Оръл Стайн (1862-1943 година). По това време той провеждал археологически разкопки в района в търсене на изгубени градове по южния маршрут на Пътя на коприната*, за които се споменавало в писания на будистки монах, живял през 7-ми век.
Пътя на коприната* – древен търговски, транспортен и културен път, свързващ Средиземноморието с Китай, посредством няколкото си разклонения по вода и суша. Най-ценната стока, която се пренасяла била коприната, която дава и името му.
По време на разкопките Стайн намира жилища и стотина дървени фрагмента, датирани от 105 година от Новата ера. Върху тях имало глинени печати, записани официални заповеди и писма на карошти (древна индийска писменост). Археологът попада също и на римски монети, документи и монети от времето на династия Източен Хан, дървени предмети от бита, керамика и текстилни фрагменти. Днес някои от тях се намират в музеи в Япония, Индия и Англия.
Снимка: commons.wikimedia.org Автор: Daderot (обществено достояние)
Въз основа на откритите множество артефакти в Ния учените допускат, че в миналото селището било важна спирка по Пътя на коприната. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теория е и фактът, че в района около Ния не е имало други по-големи градове, с които селището да се конкурира в осигуряването на храна и вода за преминаващите търговци и техните животни.
Според китайски исторически документ в Ния живеели приблизително 3400 души, като семействата били големи, обикновено от по 6-7 члена. В него се споменава също, че по време на управлението на китайската династия Източен Хан (25-220 година от Новата ера), град Ния бил присъединен към царство Шаншан.
Снимка: commons.wikimedia.org Автор: Vic Swift (CC BY-SA 1.0)
В опит да ограничат ветровата ерозия на почвата, както и опустошителния ефект на горещите пясъчни ветрове върху вече засадените култури, жителите на Ния засадили обширни територии с дървета. Любопитен факт е, че още тогава отсичането на дървета било забранено със закон, като нарушителите били наказвани, като им се отнемал част от добитъка. Вероятно това е и една от най-ранните известни политики в човешката история, насочени към опазването на околната среда.
Въпреки предпазните мерки в крайна сметка градът бил погълнат от пясъците на пустинята. Дали причина за изоставянето му била огромна пясъчна буря, чиито размери биха могли да се съпоставят с тези на цунами или има друг мотив?
Внезапното изчезване на жителите на Ния ще продължава да озадачава учените, докато не се появят солидни доказателства, с чиято помощ да се разсее обгърналата го мистерия!
