Известният сборник на братя Стругацки, в който са включени двете произведения „Трудно е да бъдеш бог“ и „Понеделник започва в събота“
16 юни 2019 г. 13:00 ч.
Светослав Александров. Като студент, а и в по-късните си години, бидейки вдъхновен от книгата на Аркадий и Борис Стругацки „Трудно е да бъдеш бог“, много обичах да повдигам въпроса сред познати и приятели: какво би станало, ако отидем сред първобитно общество и дадем на хората познание за устройството на Вселената и технологии?
Ще се избият, ето това ще стане. Едно е даден човек сам да придобие познание и да разбере истините за света, в който живеем. Съвсем друго е ако неговата общност още не е узряла за това знание. А зреенето е бавен и трудоемък процес. За да може западната ни цивилизация да стигне до настоящето си равнище, е трябвало да минат хилядолетия, да преживеем Средновековието, Възраждането и Просвещението. За съжаление, дори и сега не бихме могли да кажем, че използваме разсъдливо плодовете на индустриалната революция. В много отношения продължаваме да се държим като диваци, които притежават силата на богове.
„Трудно е да бъдеш бог“ е част от цикъла „Мир полудня“. Книгата е издадена за пръв път през 1964 г. и до ден днешен се счита за едно от класическите произведения на научната фантастика. Трябва да предупредя, че ако сте свикнали да четете западна фантастика и фентъзи, стилът на Стругацки може да ви се стои нетипичен и дразнещ. Читателите, които са свикнали с руската литература, знаят, че тя е често твърде описателна. Братя Стругацки разгръщат бавно повествованието в „Трудно е да бъдеш бог“ и ако сте представител на поколението на информационния век, който захвърля книгата на втората или третата страница в случай че не е интересна, може би няма да успеете да издържите и тази повест. Тя става увлекателна едва след 50-тата или 60-тата страница, когато сте прехвърлили поне една четвърт от съдържанието ѝ.
Оттук насетне следват спойлери, така че ако не желаете да си развалите впечатлението от „Трудно е да бъдеш бог“, време е да спрете да четете.
В света Пладне (мир полудня) технологичното и социалното развитие на човешката цивилизация е достигнало до връхната си точка, а междузвездните полети са станали реалност. Антон е един от мнозината работещи към Института по експериментална история (ИЕИ), изпратени на планета, населена с хуманоидни същества, където обществото е навлязло в своето Средновековие. Служителите на ИЕИ са интегрирани във висшето общество, за да могат да помагат на цивилизацията – Антон е известен като дон Румата Есторски, неговият приятел Пашка е дон Гуг, а техен пряк наставник е Александър Василиевич – дон Кондор. Ролята им е да посяват семената на бъдещето с пълното съзнание, че това ще отнеме дълго време. По думите на дон Кондор, за историците „единицата време не е секундата, а векът“. Те са богове, а боговете имат на разположение вечността. Няма място за „спринтьори на къси разстояния“, но и такива са се появявали – смутени от това, че напук на всичките им усилия, обществото не се променя толкова бързо, колкото им се иска.
Но скоро дон Румата осъзнава, че дори минималната промяна в обществото не върви на добре – даже напротив. „Деструктивният елемент“ се нарича дон Реба – нищо и никакъв си чиновник, работил в дворцовата канцелария на крал Пиц VI Арканарски. И въпреки това чрез ловки машинации дон Реба успява да се издигне до длъжността на Пръв министър, след което започва да подлага на гонения грамотните хора, учените, лекарите – тези, които са най-ценени от земните жители. На дон Румата е все по-трудно да остане безпристрастен към обществото, в което е започнал да се внедрява. Дори се е влюбил в местно момиче на име Кира.
Философските разсъждения в „Трудно е да бъдеш бог“ са многопластови. Колко дълго можеш да си пасивен наблюдател на събитията, без да загубиш човешкото в себе си, без да направиш компромис с това, което си? „Някои, по-слабите, се побъркваха от това, ние ги изпращахме на Земята и сега ги лекуват. Трябваха ми петнадесет години, приятелче, за да разбера кое е най-страшното. Антоне, най-страшното е да загубиш човешкия си лик. Да омърсиш душата си, да се озлобиш“, казва дон Кондор на Румата. И ето защо е толкова трудно да бъдеш бог – ти може да си носител на познание или на по-добър морал. Но знаеш много добре, че дори и да виждаш явната несправедливост, понякога е по-добре да не се намесваш, да не насилваш цивилизацията да върви по-бързо, отколкото тя самата може да върви.
Това е урок, който всеки борец за социална справедливост трябва да усвои. Земята няма да се превърне в утопично място в рамките на нашия живот. Понякога просто трябва да се посее семенцето, за да може да стане, както са изпели някога Щурците: „Затова – скрий коннико камшика, забрави световните проблеми. И нека твойта мисия велика, да я свърши някой друг – след време“. В моя кратък живот аз също бях свидетел на събития, към които подходих с голяма надежда и идеализъм. Например събитията през 2013-та година. Недоволството срещу олигархията. Дансуитми. Днес, шест години по-късно, промяната е минимална. Тук-таме виждам посяти семенца, които неизменно ще доведат до плод. Някога. След много поколения. Но не сега. Никога не е сега. Никога не е толкова бързо, колкото ни се иска. Обществото се развива еволюционно, а не революционно. И не е речено, че еволюцията ще върви напред. Понякога ще върви напред, да. Но понякога ще завива и назад. Ще има и черни монаси, дон Реба.
Кулминацията в „Трудно е да бъдеш бог“ е представена под формата на два диалога – с местния учен Будах и с революционера Арата. Будах, макар и възпитаник на местната цивилизация, сам е достигнал до много повече истини за състоянието на човечеството, отколкото всеки останал негов съгражданин. Антон (дон Румата) го предизвиква да поразсъждават по въпроса: какво трябва да направи един бог, за да стане светът по-добър. Двамата разглеждат всички възможни варианти: богът трябва да осигури храна на гладните, да накаже жестоките управници, хората да получат всичко, което желаят. Накрая стигат до извода, че нищо не би помогнало – историята трябва да си извърви своя път.
Арата Красивия е нахъсан и морален, но неграмотен революционер, който някога бил спасен от дон Румата с хеликоптер и вследствие на това се убедил, че боговете отвъд небесата наистина съществуват. Желанието на Арата е да бъде снабден с мълнии, за да поведе война и да изтреби всички жестоки хора. Румата се мъчи безуспешно да го убеди, че това няма да изкорени злото и ще доведе до още по-голяма тирания. Тогава Арата задава логичния въпрос: ако боговете не се намесват, кому са нужни те тогава, правят ли нещо смислено, освен да дават празни надежди?
Струва ми се, че тези два диалога осигуряват един от възможните отговори на „парадокса на Ферми“. Напомням на читателите, че парадоксът гласи: във Вселената има милиарди звезди и планети, което предполага съществуването на множество цивилизации. Защо тогава не виждаме доказателства за съществуването им? Възможно е чуждоземните цивилизации да не искат да се разкрият пред нас. Дори и да обменим познания, това би довело до намеса в историческия ход – както на чуждоземната, така и на нашата цивилизация. А всъщност земляните готови ли са за познанието, че не са сами във Вселената? Няма ли това да разтресе планетата ни из основи? Дори и в днешния технологичен век, няма ли това да доведе до възникването на модерни религиозни култове? Не е ли вярно, че една съществена част от хората, които очакват с нетърпение контакта с извънземните, вярват, че те ще ни решат нашите, земните проблеми? Какво точно желаем – контакт с по-технологична цивилизация от нашата, или… месии?
Ако има нещо, което си струва да кажа като за финал, то е следното: ако сте на „ти“ с руския език, по-добре е да четете книгите на Стругацки и на останалите руски класици в оригинал. Лично аз, макар и да съм изучавал руски език в училище, а по-късно и в следуниверситетските си години, никога не успях да стана достатъчно добър, за да си позволя това удоволствие. Така съм принуден да чета преводите на български, но голяма част от чара се губи. Въпреки всичко смея да кажа, че „Трудно е да бъдеш бог“ ми харесва. Надявам се и на вас също да ви допадне!
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга „Аз, виртуалният астронавт“ в хартиен вариант от книжарница „Български книжици“ на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес.
По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
