Комарите (Culicidae) са над 3500 вида. Обитават най-често застояли води. Те са временни паразити, като при почти всички видове женските пият кръв, която е необходима за развитието на яйцата им.
След ухапване от комар се усещат сърбеж и парене, които се дължат на белтъците които се съдържат в тяхната слюнка. Различните хора притежават различна чувствителност към ухапванията от комари от пълна нечувствителност през средно силна реакция, до голяма чувствителност (алергична реакция).
Комарите са причинители на десетки бактериални, паразитни и вирусни инфекции, като, Малария, Енцефалит, Западнонилска треска, Тропическа треска, Денга, Чикунгуня, Туларемия и други опасни заболявания, без самите те да развиват признаците на заболяванията.
Ето и най-разпространените инфекции, пренасяни от комарите у нас:
Маларията е заразно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Предаването на инфекцията става по кръвен път при: – ухапване от заразен комар (род Anopheles); – по време на бременност при увредена плацента; – по време на раждане при смесване на кръвта на майката и на плода; – при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител, и чрез замърсени спринцовки и игли. Инкубационният (скрит) период от заразяването до проявите на болестта е от 9 до 60 дни. Началните прояви на маларията са грипоподобни с продължителност 3-5 дни. Заболяването се проявява с малариен пристъп (температурна треска), повтарящ се през строго определен интервал от време. Маларийният пристъп продължава от 6 до 12 часа и протича в следните три фази: I фаза – треска (разтрисане); II фаза – фебрилитет – температурата бързо се покачва и достига до 40 – 41оС; III фаза – обилно изпотяване. Според клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки форми на малария. Ако заболяването не се лекува, пристъпите преминават и болните стават паразитоносители. Възприемчивостта е всеобща, но най-податливи са децата в ранна детска възраст. Природната ендемичност се определя от следните условия – наличие на комари, блата и възприемчиво население. В зависимост от видовата принадлежност на причинителите се различават няколко вида малария, от които тропическата протича най-тежко (болният може да изпадне в маларийна кома или да умре). Географски райони на разпространение – Африка, Азия, Централна и Южна Америка, Турция. Сезонност – в райони при температура над 16 (у нас април до октомври), в тропическите страни – целогодишно. У нас от 1965г маларията не се счита за местно ендемично заболяване. Регистрираните случаи са с внесена малария. Честата среща с маларийния плазмодий води до създаване на имунитет, той обаче не предпазва от заболяване, а само намалява тежестта на протичането.
Денга е остро инфекциозно заболяване e Dengue virus, който не е устойчив във външна среда. Обикновените дезинфекционни средства го унищожават бързо. Преносители са азиатските тигрови комари. Епидемичната верига включва маймуни или болен човек и комарите, които стават заразителни след 8-12 дни при температура над 20 градуса по Целзий. Продължителността на заразителност на комара е до края на неговия живот-около174 дни. След ухапването от заразен комар вирусите попадат в кръвта и атакуват различни органи и тъкани, особено черния дроб, миокарда, бъбреците и главния мозък. Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Заболяването започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, главоболие, силни болки по мускулите и ставите, световъртеж, повръщане, безапетитие, фотофобия, зачервено лице и лигавици на носа и гърлото. Обективно се установяват хипотония (понижено кръвно налягане), увеличение на черния дроб и периферните лимфни възли. Към 2-3-ия ден се появява генерализиран петнист или скарлатиноподобен обрив по разгъвните повърхности на крайниците и лицето. На 3-4-ия ден температурата спада рязко, признаците на отравяне отзвучават, обривът изчезва. Може да последва сърбеж и лющене на кожата. Често след 2-3 ден се появява втора температурна вълна с по-ниски стойности. Възстановителният период е продължителен и протича с оплаквания от безсилие, главоболие, болки по ставите и др. Прогнозата е благоприятна. Изграденият имунитет е временен и трае около 18 месеца. Образуваните антитела обаче нямат продължително протективно (предпазно) действие, поради което повторни заболявания са възможни отново. Сравнително неизвестната треска Денга е разпространена основно в Южна Азия, Китай, Индокитай, Япония, Централна Америка.
Чикунгуята е остра вирусна инфекция. Причинява се от Chikungunya virus. Естествен резервоар на вируса в природата са маймуни и някои птици. Източник на заразата е болният човек. Причинява остро болезнено възпаление на ставите, подобно на Денга. Инкубационният период е между 3 и 12 дни. Началото е внезапно с втрисане и повишаване на температурата до 39-40 градуса, силна адинамия (безсилие), болки по ставите и мускулите, особено в кръста. След 3-5 дневен период температурата се понижава, но след 1-2 дни отново се повишава. По кожата на тялото се появява едър петнист обрив и сърбеж. Тежките случаи протичат с кръвонасядания по кожата и видимите лигавици, понякога и с кухинни кръвоизливи. В повечето случаи пациентите оздравяват напълно, но е възможно ставните болки да продължат няколко месеца до година. Регистрирани са и случаи на очни, неврологични и сърдечни усложнения. Няма сигурно лечение на болестта. Разпространена е главно в Африка и Азия, като до 40% от населението на някои острови в Индийския океан. Западнонилският енцефалит е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от западнонилски вирус. Ясно е изразена лятно-есенната сезонност в Европа, в Северна Африка където климата се характеризира с високи температури, но западнонилската треска може да се появи през цялата година. Източници на зараза (естествен резервоар) на вируса са дивите и синантропни (градски) птици. Болният човек не е източник на зараза. Заболяването се предава по трансмисивен път с преносители комари от рода Culex, които са сред най-честите вектори на вируса. Инкубационният период е 5-7 дни. Началото на болестта е внезапно, с втрисане, повишаване на температурата до високи стойности, поява на главоболие, мускулни болки и обща слабост. Наблюдава се сънливост, болки в главата, увеличение на лимфните възли и петнист обрив по кожата, признаци на менингит и рядко развитие на енцефалит. При доброкачествено протичане, оздравяването настъпва за 5-7 дни. В Африка заболяването е доброкачествено, а в Европа е с тежко протичане. Заболяват основно възрастни хора.
Лайшманиозите са група трансмисивни протозойни заболявания при човека и бозайниците, които се характеризират с тежки поражения на вътрешните органи (висцерална лайшманиоза) или поражения на кожата и лигавиците (кожна и кожно-лигавични форми). Причиняват се от едноклетъчните паразити от род Leishmania, които се развиват в организма на човека и гръбначните животни /кучета, гризачи, котки, коне, овце/ и диви животни, както и в организма на насекомите. Предаването на заразата става чрез различни видове флеботомуси /насекоми/. Те се заразяват при смучене на кръв от болни хора и животни. Заболяването има природна и синантропна (градска) огнищност в много страни с тропичен, субтропичен и умерен климат. Сред животните най-често се поразява кучето. Средиземноморската висцерална лайшманиоза е сезонна, проявявайки се през пролетта (м. април) и рядко през м. ноември. Инкубационният период е 3-10 месеци. Заболяването започва с температурни пристъпи като по 2-3 пъти в денонощието пациентът вдига 39-40 градуса, отпадналост, намален апетит. Увеличават се далакът, черният дроб и лимфните възли. Този период продължава 2-6 седмици. Кожата е с тъмен почти черен цвят. Анемията прогресира, хемоглобинът силно намалява. Общото състояние на болния се влошава. Намален е мускулния тонус и телесната маса. Настъпва кахексия (измръшавяване). Болните умират от вторични инфекции и сърдечно-съдова недостатъчност. Усложненията, които лайшманиозата причинява водят неминуемо до смъртен изход, ако не се проведе своевременно специфично лечение. След преболедуване от лайшманиоза остава доживотен, траен имунитет. В България се среща рядко разпространение на лайшманиоза – висцерална и кожна форма.
