24 юни 2019 г. 17:20 ч. Откритието на съществено количество метан в атмосферата на Марс, за което писах вчера, е изключително вълнуващо. Най-малкото защото това представлява косвено доказателство в подкрепа на хипотезата, че под повърхността на Червената планета може да има живи организми. Но дори и да се докаже по-късно, че не става въпрос за живот, другата алтернатива би била геологична активност. При всички положения Марс не е застинал, мъртъв свят, а е много по-динамичен, отколкото си мислихме преди.
За мен изумително обаче беше начинът, по който новината се разпространи сред обществеността. В нормални условия научният процес протича по следния начин: учените събират данни, след което ги описват и ги анализират и накрая ги подготвят за публикация в научно списание. От интерес за учените е да изчакат и да не обявяват резултатите си преди да излязат на хартия, за да не се възползват други, конкурентни изследователи. Но когато става въпрос за значимо откритие, което вълнува всички, практически е невъзможно да запазиш тайна.
Не е изминала и една седмица, откакто марсоходът „Кюриосити“ е засякъл увеличението на атмосферния метан. Това се е случило в сряда. В четвъртък данните били изпратени към Земята по радиото. В петък някой от научния екип вече се е разприказвал и в събота информацията бе изтекла по медиите. В неделя целият свят вече знаеше.
И това не се случва за пръв път. Спомням си през 2008-ма година, когато автоматичната станция „Феникс“ кацна в полярните области на Марс и откри перхлорати. Новината отново се разпространи мълниеносно.
В този ред на мисли не разбирам хората, които твърдят, че НАСА участва в мащабни заговори и конспирации. Четем в жълтите медии, че в НАСА криели за живота на Марс? Как би било възможно – всяко откритие, които може да се окаже в подкрепа на наличието на живи организми, веднага се разпространява – както стана с метана?
Още повече не мога да разбера привържениците на т.нар. „лунна конспирация“. По програма „Аполо“ са работили над 400 000 души. Как може изобщо някой да си помисли, че всичките тези души в продължение на половин век пазят една тайна? Трудно е двама души да опазят нещо в тайна. Какво остава за хиляди!
Новината за марсианския метан се разпространи за по-малко от три дни. Екипът на марсианската мисия „Кюриосити“ е много по-малък от този на „Аполо“. Колко време си мислите, че една грандиозна фалшификация би могла да остане в тайна, понеже по корабите „Аполо“ са работили 400 000 специалиста?
Ето затова космическите конспирации никога не биха могли да се вземат насериозно от сериозните хора.
Снимка, заснета от марсохода „Кюриосити“ на 22-ри юни 2019 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
