НАСА ще изстреля изследователски дрон към Титан през 2026 година

1
176
Добави коментар
redbul80
redbul80

Дронът „Драгънфлай“, който ще изучава сатурновата луна Титан. Image credit : JHUAPL

28 юни 2019 г. 15:15 ч.

Светослав Александров. След изключително амбициозната и успешна мисия „Касини“, която изучаваше Сатурн и неговите луни в периода между 2004 и 2017 година, НАСА ще се завърне отново в този регион. Мощният роботизиран апарат „Драгънфлай“ ще бъде изстрелян през 2026 година и ще пристигне на сатурновата луна Титан през 2034 година. Новата мисия представлява дрон – или по-точно квадкоптер. 

Мисията е избрана в рамките на програмата на НАСА „Ню Фронтиърс“. Това е среднобюджетната космическа програма – т.е. намира се между програмата за големи експедиции „Флагшип“, които обикновено струват повече $1 милиард (като марсохода „Кюриосити“ и „Касини“), и нискобюджетната програма „Дискавъри“ за проекти докъм $300-400 милиона (като съвременната марсианска мисия „ИнСайт“). Мисиите на „Ню Фронтиърс“ като правило са по-скъпи от тези на „Дискавъри“, но са по-евтини от „Флагшип“ – т.е. цената им лежи в порядъка между $500 милиона и $1 милиард. Типични проекти на „Ню Фронтиърс“ включват съвременната мисия до Юпитер „Джуно“, настоящата възвръщаема експезиция до астероида Бену „Озирис-Рекс“ и успешния проект за полет до и отвъд Плутон „Ню Хърайзънс“. 

Очакванията са „Драгънфлай“ да кацне в района на Шангри Ла – това е същото място, където европейската мисия „Хюйгенс“ се спусна през 2005 година. След кацането „Драгънфлай“ ще започне своята почти тригодишна научна мисия, макар че теоретично е възможно дронът да работи поне осем години, тъй като ще е захранван от плутониев източник. По време на един полет „Драгънфлай“ ще може да покрива разстояние до осем километра, като през това време ще снима района и ще изследва проби от скалите и почвата на Титан. Очаква се до приключването на основната мисия „Драгънфлай“ да е прелетял общо 175 километра. 

Защо Титан? Тази сатурнова луна притежава атмосфера, чиято основна съставка е азот, подобно на земната атмосфера. Практически атмосферата на Титан много наподобява тази на Земята в най-ранните етапи от нейното развитие. Освен това също както на Земята има кръговрат на водата, така и на Титан има кръговрат, но от течни въглеводороди. Там има реки и езера от метан, като от тяхната повърхност метанът се изпарява, образуват се облаци, след което вали дъжд от метан. По-сложни въглеводороди могат да падат на титановата повърхност под формата на сняг.

Ето защо Титан е изключително вълнуващ за изучаване обект от Слънчевата система, макар че за съжаление се намира твърде далече от нас. Ще отнеме цели осем години на „Драгънфлай“ да го достигне. Хубавото е, че НАСА се готви за такава амбициозна експедиция още от днес – това се очертава да е един от най-интересните космически проекти на 30-те години. 

За повече информация: НАСА

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/