Обществена тайна е, че големите месопреработвателни предприятия от години вкарват от Западна Европа изрезки и всякакви остатъчни продукти от месната промишленост, които влагат в производството на колбасарски изделия в България. Много малка част от продукцията – главно най-скъпите прoдукти, в повечето случаи 1-2 вида в портфолиото на всеки производител, са с по-добро качество. Всичко друго е…досещате се…?!
Масова практика е и използването на т.нар. „суха кръв“ (лиофилизирана кръв) в евтините сирена, кашкавали, а през летния сезон и сладоледи. В българските предприятия масово се прилага и влагането на карагенан (E407), който е линеен сулфатен полизахарид, играещ ролята на желиращо вещество. Карагенанът се вкарва чрез „шприцоване“ и значително увеличава обема на продуктите.
Основен източник за предприятията обаче остават болните и „бракувани“ животни от индустриалните и големи ферми, които не отговарят на критериите за рандемана за производство на мляко или месо.
Така например, ако нормалният живот на една крава – млечно направление във фамилно стопанство в Австрия, Швейцария или Германия е средно 10-12 години, в България масово кравите се изпращат към кланниците след 4-тата или най-много 5-тата година.
Какво обаче се случва в кланниците в цяла Европа (иначе брюкселски „загрижена“ по ОСП за хуманно отношение към животните)? Споделяме с вас извадки от няколко нови научни изследвания и книги, които разтърсиха Западна Европа, където все повече намалява потреблението на месо у потребителите с по-висок жизнен стандарт:
(3.1)“В кланиците работят хора, притиснати до ръба на оцеляването, идващи от бедни квартали, имигранти, хора без образование. Те получават минимално заплащане, нямат трудови договори, нямат здравни права, принудени месеци и години наред да извършват насилие, което деформира психиката им, води до пост-травматичен стрес, депресия, употреба на алкохол и наркотици, високо ниво на агресия, насилие в семейството и в обществото.“
„Кошмарът в кланниците“ – Dillard, Jennifer. “A Slaughterhouse Nightmare: Psychological Harm Suffered by Slaughterhouse Employees and the Possibility of Redress through Legal Reform.” Georgetown Journal on Poverty, Law & Policy, Forthcoming. http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1016401 (7/5/10):
(1)„За да те приемат в кланица не се изискват документи. И не ти е нужно никакво образование. Трябва да не те е гнус от нищо. Там всички са без договори. Не, няма условия за безопасност към хората. Или животното, или ти! Има хора, които са на 35-40 години и от 13 годишна възраст работят там – те сега са главни касапи. Иначе там повече от 3-4 месеца никой не изкарва. Хората не издържат, тръгват си. Като работиш там се появява една неочаквана агресия към животните.“
„Има нещо което никога няма да разбереш, освен ако не си бил там – миризмата на кръв. Постоянна, плътна, остра – тя влиза в обонянието и остава там. Заедно с миризмата на мърша.”
„Още на първия ден, като почнах работа, да ми покажат как се работи там – имаше една крава, която не влизаше в ковчега. Ковчег е място, където влиза кравата, за да не може да избяга – желязна ракла, в която животното не може да мърда наникъде. И като падне кравата, ковчегът се отваря автоматично. Там я дупчат с нож във вратния мозък, тя се зашеметява и пада, тогава ѝ забиват ножа в сърцето, за да ѝ изтече по-бързо кръвта. Но тази крава не искаше да влиза в ковчега… защото животно, като му замирише на кръв, откача и побеснява. Работниците закачиха крака на кравата за един телфер със стоманено въже и започнаха да я влачат до ковчега, само да влезе. Но въжето се оплете и не можаха да спрат телфера, тогава отрязаха крака ѝ, за да се освободи въжето, което е под напрежение на телфера. Горката крава седя 1 час права на 3 крака, вързана, докато ѝ изтече кръвта от крака, после падна и умря. Колят се много крави с мастит или пък болни – на тях месото им е почнало да се разлага и е с тумори. Или пък със счупени крака, и стари, и умрели от болест ги карат в кланицата. Ако работниците са много дрогирани, връзват кравата и ѝ одират главата както е жива. Направо отврат. И аз избягах. То голям ужас беше…”
„Отвращението ми е голямо, защото колят болни животни. Те на външен вид изглеждат добре, но като ги одира – под кожата им месото прозрачно и цялото гноясало. Повечето крави са бременни. Карат ни да хвърляме неразвитите им теленца в един голям контейнер.
Всъщност повечето животни са болни. Здрави почти не се колят.”
„Един ден докараха един камион с овце. И трябваше да ги разтоваряме, но те не искаха да слизат от камиона, и няколко човека, дето бяха взели метамфетамини, ми казаха – ‘Гледай как се прави’ – и хванаха овцата за вълната и я хвърлиха от камиона от 3 метра височина. И като падне овцата на мозайката, гръбнакът ѝ се счупва – остава жива, но саката. По-лесно щели да ги колят, да не бягали…”
(1) „Метода за убиване на животни тук е със слушалки – издават странен звук и се слагат на врата на прасето, токът е силен колкото радиоточка. Така се парализират. Закачат синджири на левия крак, после с верига едно по едно ги вдига телфера, и преди да са ги заклали – още докато са в парализа от тока – им режат ушите, както са живи.
Имаше такъв случай – караха прасета от някакво село. Прасета-канибали. Много хищни прасета. Самоизяждащи се. И като ги стоварят с електрошокови палки, ги водят към кланицата и ги бият с тока в слабините, в тестисите. И те квичат. Пищят. Плачат. Голям ужас. И 5 човека ги водят и ги бият с хром-никелови тръби. И с ритници. С ботуши с железни бомбета. Голям бой. Докато влязат в кланицата. Но докато ги докарат от селото, са си изяли ушите и опашките. Защото са канибали. Карат ни да хвърляме в една машина, за мелене на отпадъчни животински материали, цели умрели телета по 40-50 кг., карантии, крака от крави, вимета от крави с мастит. Демек вимето на кравата е пълно с гной, и не може да се дои – и я колят. Тази машина мели всичко на кайма – пълним тази кайма в чували след 3-4 дена, като почне да се вмирисва, идват от селото и вземат чувалите. И с тоя суровия вкиснат продукт като кайма хранят прасетата. Така те побесняват, стават канибали. И започват да растат бързо – като станат 100 кг., ги карат да ги колят. Но то селото било на повече от 100 км., а прасетата по време на превоза се хапят. Щото са канибали – само мърша са яли. Като изпуснат някое такова бясно прасе, хвърлят ласо – метално въже, и като го хванат, го бесят на телфера. От очите и носа му кръв почва да тече, а главата му става синя. Понякога кравите като не искат да влизат в ковчега им вкарват в задника дебела тръба – хром-никелова – 1 метър навътре и така я водят кравата, а като извадят тръбата от задника ѝ, цялата е в кръв.
…Има още ужаси, ама не искам да ги казвам. Предлагали са ми и на мен метамфетамини. Сега като се сетих за всичко това, ще ми е все пред очите. Шест месеца е историята на големия ми ужас, която и по филмите на ужасите я няма!”
Източници:
(1) Dillard, Jennifer. “A Slaughterhouse Nightmare: Psychological Harm Suffered by Slaughterhouse Employees and the Possibility of Redress through Legal Reform.” Georgetown Journal on Poverty, Law & Policy, Forthcoming. http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1016401 (7/5/10)
(2) “Blood, Sweat and Fear: Workers’ Rights in U.S. Meat and Poultry Plants.” A Human Rights Watch report. 2004. http://www.hrw.org/reports/2005/usa0105/ (6/2/10)
(3.1) Post-Traumatic Stress Disorder Journal – PTSDJournal. http://www.ptsdjournal.com/
(3.2) “SEC. 5. Duties.” U.S. Department of Labor (DOL) – Occupational Safety and Health Administration (OSHA) http://www.osha.gov/pls/oshaweb/owadisp.show_document?p_id=3359&p_table=OSHACT (6/20/10)
