Най-голямата ядрена експлозия в историята е взривяването на „Цар бомба“ от СССР на 30 октомври 1961 г. на тестовия полигон Нова Земя.
Мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима.
На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон „Сухой нос“ на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 метра и е взривена чрез барометричен способ на 4000 метра от повърхността на земята. При взрива се е създало налягане от 1 милион атмосфери, а температурата е била около 10 милиона градуса по Целзий. Огненото кълбо по време на взрива е с радиус 4,6 км, ядрената гъба е с височина от 67 км, а върхът на „шапката“ ѝ е с диаметър от 95 км. Светлинното лъчение е могло да причини изгаряния трета степен в диаметър от 100 км. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а йонизация на атмосферата причинила радиосмущения на стотици километри от мястото на взрива в продължение на ваз 40 минути.
Можете да видите архивни кадри от взрива във видеото.
