Марсоходът на НАСА „Кюриосити“ засне тази снимка от повърхността на Марс на 8-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
11 август 2019 г. 18:30 ч.
Светослав Александров. На 6-ти август отбелязахме цели 7 години от успешното кацане на американския марсоход „Кюриосити“ на повърхността на Червената планета. За това време той е пропътувал общо 21 километра и е изкачил 368 метра из хълмовете на марсианската планина Шарп, намираща се в центъра на кратера Гейл. Сред най-важните му открития е, че в далечното минало Марс е притежавал необходимите условия, за да поддържа развитието на микробен живот.
Най-добрите мигове пред „Кюриосити“ вероятно тепърва предстоят. Наскоро марсоходът издълба своята 22-ра скала на Марс с цел взимането на проби. Марсоходът се захранва от ядрен източник и ръководството на мисията смята, че остават още поне няколко години, преди радиоактивният компонент да се е разпаднал до такава степен, че да се наложи да се планира времето за максимално оползотворяване на работния процес.
Понастоящем „Кюриосити“ се намира в регион на планината Шарп, който е изключително богат на глинени минерали. Учените са открили, че преди милиарди години на дъното на кратера е имало водни потоци и езера. Водата е променила натрупаните седименти, вследствие на което са се образували много глини. Учените знаят за наличието на тези глини още дълги години преди „Кюриосити“ да кацне, благодарение на проучванията на „Марс Риконисънс Орбитър“ – най-мощната американска орбитална мисия, която продължава да работи около Марс до ден днешен. Именно наблюденията на „Марс Риконисънс Орбитърс“ са решаващи, за да се вземе решение „Кюриосити“ да посети тези места.
Скалните проби, събрани от марсохода в този регион, показват, че тук се намира най-голямото количество глинен материал от началото на мисията. Но „Кюриосити“ е открил глини и на други места от планината Шарп, включително в такива области, където „Марс Риконисънс Орбитър“ не е успяла да намери глини. Поради това учените се замислят каква е причината измерванията от орбита и от повърхността да се различават.
Екипът разглежда различни възможности защо глините на определени места са убягнали от „Марс Риконисънс Орбитър“. Въпросните региони са богати на чакъл и дребни камъчета. Вероятно именно дребните камъчета са причината – те са твърде малки, за да могат да бъдат изучавани от орбита, поради което се виждат в тяхната цялост като единичен сигнал. Освен това марсианският прах се натрупва много по-лесно върху плоски скали, отколкото върху дребни камъчета, а същият този прах може да промени сигнала, който се вижда от орбиталните мисии. Тези камъчета са прекалено дребни, за да могат да бъдат издълбани от пробивната машина на „Кюриосити“, следователно изследователите търсят други начини, за да разкрият загадката.
„Кюриосити“ напусна богатия на дребни камъни регион през юни и започна да се сблъсква с по-сложни геологични структури. Наскоро той спря, за да направи 360-градусова панорама на скален нанос, известен под името Тийл Ридж. След това той засне подробни снимки на Стратдон – скала, съставена от множество седиментни слоеве, които в процеса на формиране са били наблъскани в крехка обща маса:
Снимки на скалата Стратдон, заснети от „Кюриосити“ на 10-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS
„Това, което виждаме, са записи в скалите на еволюционния процес в това древно езеро“, споделя Валъри Фокс, учен от Калтек. „Това не е било просто статично езеро. То ни помага да преосмислим опростенческите си възгледи за процеса, при който Марс е бил влажна планета, след което е пресъхнал. Вместо процесът да е бил линеен, историята на марсианската вода е далеч по-сложна“.
Фокс сравнява настоящата работа с разгадаването на древна книга, на която страниците са били откъснати и разпилени. Сглабянето на цялата история е вълнуващ процес.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
